Выбрать главу

КОМАРЧЕТО

        „О, перли най-безценни на света…“

БИРОН (настрани)

        Но по-евтини от маските на тях!

КОМАРЧЕТО

        „…на нас дарили своя царствен…

Дамите му обръщат гръб.

                                        …гръб…“

БИРОН

        „Взор“, глупако, „взор“!

КОМАРЧЕТО

        „…на вас дарили своя царствен взор,

        достатъчно…“

БОЙЕ

        И предостатъчно дори!

КОМАРЧЕТО

        „…достатъчно вий свойта красота

        сте крали…“

БИРОН

        „Крили“, простако!

КОМАРЧЕТО

        „…сте крили от свободния простак!…“

БИРОН

        „Простор“, „простор“!

БОЙЕ

        Защо? „Простак“ му лягаше добре.

КОМАРЧЕТО

        Обърках се, защото те не слушат!

БИРОН

        Това ли беше дарбата ти? Марш!

Комарчето излиза.

РОЗАЛИНА

        Какво желаят тези чужденци?

        Попитайте, Бойе! Ако говорят

        на нашия език, един да каже:

        как можем да им бъдем тук полезни?

БОЙЕ

        Какво желаете от нейна милост?

БИРОН

        О, само мир и прием, нищо друго.

РОЗАЛИНА

        Какво желаят?

БОЙЕ

                        Казват: мир и прием.

РОЗАЛИНА

        Приехме ги, да си вървят със мир!

БОЙЕ

        Приети бяхте — тръгвайте си с мир!

КРАЛЯТ

        Но ний измерихме безбройни мили

        две мили думи с тях да разменим!

БОЙЕ

        Били измерили безбройни мили,

        две мили думи с вас да разменят.

РОЗАЛИНА

        Тогаз да бъдат мили и ни кажат:

        във всяка миля колко метра има?

БОЙЕ

        Принцесата би искала да знае:

        във всяка миля колко метра има?

БИРОН

        Кажете й, че мерихме ги ние

        във морни крачки.

БОЙЕ

                        Тя сама ви чува.

РОЗАЛИНА

        А колко морни крачки преброихте

        във всякоя от тези морни мили?

БИРОН

        За вас което е, не се брои!

        Дългът ни е към вас така безкраен,

        че плащаме го, без да правим сметки.

        Като езичници боготворим ви:

        благоволете да ни осветите

        със слънцето на своето лице!

РОЗАЛИНА

        Не, то луна е и със образ плах

        във облаци.

КРАЛЯТ

                        Завиждам аз на тях,

        че близко са до светлия ви лик.

        Луна, звезди, махнете ги за миг,

        та всяка своя лъч да отрази

        във влагата на нашите сълзи!

РОЗАЛИНА

        Молба въздушна, от поет родена:

        луната, при това и отразена!

КРАЛЯТ

        Щом туй молба въздушна на поет е,

        вий, земна, земен танц ми подарете!

РОЗАЛИНА

        Свирачи!…

Музика.

                Друг път! Бавихте се час!

        Като луна изменчива съм аз!

КРАЛЯТ

        Луна, защо в миг хрумване такова?

РОЗАЛИНА

        Бях „пълна“ току-що, сега съм „нова“.

КРАЛЯТ

        Щом вий луна сте — аз съм лунатик.

        Последвайте тез тактове за миг!

РОЗАЛИНА

        Добре, но само със ухо, така.

КРАЛЯТ

        Защо с ухо — не може ли с крака?

РОЗАЛИНА

        Не искам да обиждам чуждестранни —

        подавам ви ръка, но не за танци.

КРАЛЯТ

        Защо ми я подавате тогаз?

РОЗАЛИНА

        За да си вземем сбогом двама с вас.

        Един поклон и танцът ни завърши.

КРАЛЯТ

        Недейте го прекъсва толкоз бърже!

РОЗАЛИНА

        Не, повече на никаква цена.

КРАЛЯТ

        На никаква?

РОЗАЛИНА

                Е, само на една!

КРАЛЯТ

        Кажете я!

РОЗАЛИНА

                Оттеглянето ваше.

КРАЛЯТ

        Но туй не е цена — това шантаж е!

РОЗАЛИНА

        Защо тогава да хабим слова?

        На вас поклон, на маската ви — два!

КРАЛЯТ

        Щом танц не щете, разговор поне!

РОЗАЛИНА

        Но настрани!

КРАЛЯТ