Выбрать главу

        Но я кажете, няма ли все пак

        да има нещо малко за забава?

КРАЛЯТ

        Такава всеки ден ще ни създава

        със своите дрехи, фрази и талант

        Армадо, озареният от слава,

        познат на трима ви испански гранд.

        Вий знаете го в нега как примира

        от звуците на своите уста

        и как върти в ума си, без да спира,

        турнира на ума и глупостта!

        На двора ни той гост е и когато

        откраднем от учението миг,

        това дете на хрумването свято

        ще ни разказва на висок език

        за смуглата Испания, родила

        герои славни без петно и страх,

        чиито безподобни ум и сила

        историята е покрила с прах.

        За мене той лъжец е талантлив

        и нищо ако нямате против,

        ще го направя разказвач придворен.

БИРОН

        Да, той е събеседник неуморен

        и познавач на модите безспорен!

ЛОНГВИЛ

        Армадо и Кратун щом бъдат с нас,

        ще литнат три години като час!

Влизат Пън, носещ писмо, и Кратун.

ПЪН

        Къде е собствената личност на краля?

БИРОН

        Ето я. Какво искаш, драги?

ПЪН

        Аз като негов пристав сам приставлявам неговата личност, но понастоящем желая да го видя плътски.

БИРОН

        Ето, това е той.

ПЪН

        Дон Арм… Арм… как беше… ви уважава своето изражение! Извършено е престъпно деяние в телеторията! В писмото е казано всичко.

КРАТУН

        Ваша милост, и аз съм комплициран вътре.

КРАЛЯТ

        Писмо от Великия Армадо!

БИРОН

        В което, надявам се, е наблъскал сто огромни фрази по един дребен случай!

ЛОНГВИЛ

        Тъкмо случай да се позабавляваме! Да ни помага бог!

БИРОН

        За какво: да го изтърпим докрай или да сдържим смеха си?

ЛОНГВИЛ

        Да го изслушаме с по-малко забележки и да се смеем не много гръмко; или да се удържим от едното и другото.

БИРОН

        Добре. Ще се изкачим във веселието дотам, докъдето е издигнал стъпалата на високия си стил!

КРАТУН

        Писмото, господине, говори за мен във връзка със Жакнета, понеже бях уличен във връзка с нея.

БИРОН

        Е как беше уличен?

КРАТУН

        Просто уличен, макар че не на улицата, а в парка. То беше само едно вместопрестъпление, а господин приставът вика: „Три стават!“ Защото, казва, по трите точки си престъпил устава формално. Първо, пристъпил си към нея — значи: „пристъпление“; второ, целунал си я право в устата — значи: „противоуставно“; и трето, пипал си й формите — значи "формално".

БИРОН

        И какво е заключението?

КРАТУН

        Ами такова, заключение, с ключ. Само че не какво, а за колко! О, аз горкият!

КРАЛЯТ

        Желаете ли да изслушате това писмо?

БИРОН

        Както се слуша гадател!

КРАТУН

        Гаден испанец — и аз това казвам!… Ами то човек като е прост, ваша милост, поддава се на плътта!

КРАЛЯТ (чете)

        „Върховни наместнико на небосвода, велики властелине на Навара, земно божество на душата ми и хранителю на бедната ми плът…“

КРАТУН

        Дотук още няма за Кратун!

КРАЛЯТ (чете)

        „…Тъй се случи…“

КРАТУН

        Ами случи се я! На него ако се случи, ще изпусне ли случая?

КРАЛЯТ

        Тихо!

КРАТУН

        Че кой шуми, ваша милост? Ние с нея съвсем тихичко, а той като…

КРАЛЯТ

        Ни дума повече!

КРАТУН

        И аз това казвам, ваша милост — защо ви е да четете натам другите думи?

КРАЛЯТ (чете)

        "…Тъй се случи, че нападнат от черната меланхолия, реших да поверя своето мрачно тягостно настроение на свръхблаготворното въздействие, което целителният балсам на Вашия въздух ми предлагаше. И, както е вярно, че съм дворянин, възнамерих да предприема една разходка. „По кое време?“ Към часа шест, когато кравите най-охотно пасат, птичките най-сладкозвучно пеят, а людете сядат край трапезата за това храноприемане, което зоват "вечеря". Толкоз на въпроса "По кое време?" Следва въпросът „На каква почва?“, при което става дума за почвата, върху която се разхождах. Тази почва е Вашият парк. Колкото до въпроса „На кое място?“ — сиреч къде точно станах свидетел на крайно отблъскващото и във висша степен осъдително произшествие, извличащо от белоснежното ми перо катраненочерното мастило, което Вие в този миг съзирате, гледате и виждате — това място лежи в посока северо-североизток от западния ъгъл на причудливата плетеница от лехи и пътечки, която носи името „Ваша градина“. Там аз видях този прост овчар, тази недостойна мишена на вашия присмех…"