с това, че от усърдие голямо
едно голямо нищо ражда само.
БИРОН
Не знам, кралю, но през ума ми мина,
че туй е камък в нашата градина!
Влиза Армадо.
АРМАДО
Помазанико божи, умолявам те да ме удостоиш с царствения си дъх в количество, достатъчно за произнасянето на две само думи!
Разговаря настрани с Краля и му връчва лист хартия.
ПРИНЦЕСАТА
Дали този човек се моли богу?
БИРОН
Защо питате, мадам?
ПРИНЦЕСАТА
Защото не говори като създание божие.
АРМАДО
Точно така, мой високоуважаеми, прекраснейши и свръхсладостни повелителю! Защото учителят е извънредно причудлив по нрав и свръхсуетен, свръхсуетен! Но ние ще се доверим на, както се казва, la fortuna delia guerra55. Нека ми бъде разрешено да пожелая душевно спокойствие на царствената ви двойка!
Излиза.
КРАЛЯТ
Ще имаме, изглежда, чудесен набор от херои. Този приятел ще представя Хектора Троянски, пажчето му щяло да бъде Херкулес, селякът — Помпей Велики, свещеникът — Александър Македонски, а учителят — Юда Макавей.
Щом тези четирима изгледаме подред,
те щели да представят останалите пет.
БИРОН
Но вие изброихте пет хероя!
КРАЛЯТ
Не е така. Вий бъркате във броя.
БИРОН
Педантът, самохвалкото, отецът, глупакът и хлапето!
Такваз ръка от карти е просто без цена —
не съм видял подобна от много времена!
КРАЛЯТ
И ето ги, пристигат с разперени платна!
Влиза Кратун, облечен като Помпей.
КРАТУН
„Помпей съм аз…“
БИРОН
И то непогрешим!
КРАТУН
„Помпей съм аз…“
Пада.
БОЙЕ
Прекланящ се пред Рим!
БИРОН
Добре го казахте! Ще се сдобрим.
КРАТУН
„Помпей съм аз,
със част такваз…“
ДЮМЕН
„Чест“! Не „част“!
КРАТУН
Вярно, „със чест“, тъй беше.
„Помпей съм аз,
със чест такваз,
че ми «велики» викат;
щом види мен,
врагът смутен
в миг глътва си езикът,
но на една
такваз жена
пленен от красотата,
аз сам разбит,
полагам щит
на нея под краката!“
Сега, ваша милост, кажете едно „благодаря, Помпей!“ и си отивам.
ПРИНЦЕСАТА
На великия Помпей велика благодарност!
КРАТУН
Толкоз чак не заслужавам, но иначе, мисля, екстра го изкарах. Само дето посбърках там за частта му.
БИРОН
Залагам си шапката, че Помпей ще бие всички останали!
Влиза отец Натанаел в ролята на Александър Велики.
НАТАНАЕЛ
„По цялата вселена бях нявга знаменит
като завоевател и укротител конски56
и ясно е от герба на медния ми щит,
че аз съм Александър, по прякор Македонски!“
БОЙЕ
Той бил е с крива шия, а твоята е права!
БИРОН
Освен това той трябва лъх чуден да издава!
ПРИНЦЕСАТА
Аз слушам, Александре… Недейте го смущава!
НАТАНАЕЛ
„По цялата вселена бях нявга знаменит…“
БОЙЕ
Да, този факт ний вече го имаме предвид.
БИРОН
Помпей Велики!
КРАТУН
Ей ме, господине! Той същият или Кратун, както ме знаят!
БИРОН
Изведи го този завоевател! Това ми било Александър!
КРАТУН
Отче, отче, вие компроментирахте Александър Завоевателя! Сега затова ще го изскубят от всички вехти завеси. А лъва, дето клечи на герба му и си размахва токмака, ще го дадат на Аякса или на някой от тези, дето с по-як са, та той да бъде деветият херой. Завоевател, пък две приказки не може да каже! Хайде, Александре! Много се изложи, братко!
Отец Натанаел се отдръпва.
Горкичкият! На, гледайте го: иначе добър човек, кротък, копче не можеш му каза, ама на, лесно се смущава! И като съсед е добър, и на кегли е майстор, ама за Александър — сами видяхте! — не го бива и това си е!… Но идат други херои, те ще оправят драматургията.
56
«…укротител конски…» — по разказа на Плутарх Александър Македонски, още млад, проявил смелост и съобразителност, като обуздал коня Буцефал; пак според него Александър си държал главата накриво, а тялото му издавало благоухание.