от всичко смях той може да направи —
във границите на добрите нрави,
защото, уверявам ви, каквото
на острия му ум даде окото,
умът за миг превръща го в шега,
която като ревностен слуга,
езикът му облича в смешен слог,
така че даже и старикът строг
ухо му дава със усмивка скрита,
а младежта го слуша във възхита!
ПРИНЦЕСАТА
Да пази бог придворните ми дами!
Изглежда, че сте влюбени и трите,
щом всяка по един си възхвалява.
МАРИЯ
Бойе се връща!
Влиза отново Бойе.
ПРИНЦЕСАТА
Е, какво узнахте?
БОЙЕ
Наварецът, мадам, бе чул, че идем
и вече готвеше се да ви срещне
със своите събратя по обет,
когато аз явих се. Но, уви,
той предпочита да се настаните
в полето тука — както при обсада,
наместо клетвата си да престъпи,
приемайки ви вътре във двореца.
Но ето го, той иде!
Влизат Кралят, Лонгвил, Дюмен и Бирон, следвани от Свита.
КРАЛЯТ
Привет, очарователна принцесо,
бъдете гостенка на моя дом!
ПРИНЦЕСАТА
Можете да си вземете обратно това „очарователна“, а домът, в който ме каните, е с твърде висок покрив, за да бъдете вие негов владелец, и с твърде нисък под, за да бъда аз негова гостенка!
КРАЛЯТ
Но вий сте в моя двор добре дошла!
ПРИНЦЕСАТА
Благодаря. Водете ме в двореца!
КРАЛЯТ
Въпросът е, че съм положил клетва…
ПРИНЦЕСАТА
И я престъпвате заради мен?
КРАЛЯТ
Но аз, мадам, не мога да го сторя!
ПРИНЦЕСАТА
Защо? Нали от вас това зависи?
КРАЛЯТ
Но вие не я знаете каква е!
ПРИНЦЕСАТА
Да бяхте като мен и вий незнаещ,
сега, кралю, дълга си бихте знаел!
Самичък клетва дали сте, противна
на християнското гостоприемство,
и да я спазите сега, е грях,
а грях е също да я нарушите…
Но извинявам се, задето дръзнах
да поучавам учен като вас —
с това писмо се запознайте, моля,
и отговор ми дайте незабавно!
Връчва му свитък.
КРАЛЯТ
Не знам, дали ще мога тъй, на крак…
ПРИНЦЕСАТА
Налага се да можете все пак,
защото, ако тук ме задържите,
обета си велик ще нарушите.
БИРОН
Не съм ли с вас танцувал във Брабант?
РОЗАЛИНА
Не съм ли с вас танцувала в Брабант?
БИРОН
Танцувахте, разбира се!
РОЗАЛИНА
Тогава защо питате?
БИРОН
Изглежда, че сте в отговора бърза!
РОЗАЛИНА
Въпросът ви галопа му отвърза.
БИРОН
Ще капнете, недейте толкоз скача!
РОЗАЛИНА
Ще капне по-напред от мен ездача!
БИРОН
А колко е часът, да знаете?
РОЗАЛИНА
О, краен час да се отчаете!
БИРОН
Ах, вий сте твърде рязка!
РОЗАЛИНА
Не, вашта ласка драска!
БИРОН
Оставям ви тогаз!
РОЗАЛИНА
Ще минем и без вас!
БИРОН
Добре, на добър час!
КРАЛЯТ
Мадам, баща ви тук твърди, че вече
ни бил платил сто хиляди корони,
съставящи едната половина
от туй, което бе му дал баща ни
за неговите разходи военни;
дори и да приемем туй за вярно —
а ние го отричаме изцяло, —
все пак остават още неплатени
сто хиляди, срещу които в залог —
макар неравностоен — ний държим
земя от аквитанската ви област.
Ако желае кралят — ваш баща,
да изплати таз втора половина,
от залога му ний ще се откажем
и с него ще живеем в мир и дружба.
Но той, напротив, иска да му „върнем“
сто хиляди и, явно, и не мисли,
като плати дълга си към баща ни,
заложената област да си вземе,
а тя, каквато във окастрен вид е,
за нас е по-не нужна от парите!
Но знайте: ако искът на баща ви