Междувременно ни направиха и септемврийчета, назначиха ни изборни началства. Синът на командира на Русенския военен гарнизон — Петър Мънгов (сега хирург в Добрич), стана дружинен председател, с червено търкаленце на ръкава, с три бели чертички; синът на инспектора от просветата, Слави Даскалов (партиен секретар в Кремиковци), стана отряден председател, с червено търкаленце с две чертички и мерак да командва.
Принцът с кривия пръст имаше един силно изявен недостатък: правеше що правеше, все дирижираше някакъв състав, хор или каквото му падне. Хващаше те за ушите, курдисваше те в някоя група и — хайде, пей сърце! Обличахме се карнавално, според темата и обикаляхме улиците с агитка. Пеехме:
Пееше и той, с изкуствен глас; напъваше се да го дава оперно. В природата не стават такива работи безнаказано. Скоро почина от рак в гърлото.
Пое ни Марин Савов! Не може да не го знаете! Живя до много дълбока старост. С оперетни мустачки, винаги с голямо цвете в бутониерата. Нежен човек, мек, фин — децата го обикнаха. Така изкарахме безоблачно трето и четвърто отделение. Всички завършихме с отличен. „Който не вярва, да дойде и ви изпита!“ Никой не дойде! Но направиха Реформата! Пустото му образование, откак се помня, все реформи правят!
Тази беше голяма! Няма вече отделения! По руската система — класове! Петобална и… учене на руски, руски, руски — наизуст! Панимайш?
Разделиха ни на две: половината отидохме в бившата Девическа гимназия — Баба Тонка; другата половина в бившата Мъжка — Христо Ботев. След време взеха сградата на Мъжката гимназия за Педагогическо училище (майка ми е от учредителите) и ни събраха в една сграда, на две смени. С бившите си съученици учехме в една стая, в различни училища. Интересно! Реформа!
Прогимназия! Разни учители — едни лични, други безлични… Кой какъвто си беше от нас, такъв се и доразви. Обаждачите и клепачите не се и криеха — беше официална политика: Павлик Морозовци!
Мадам Бльокче — Аглая Добрева ми преподаваше рисуване; по навик ни викаше „ученички“; като набеден художник на класа, рисувах по няколко пъти заданието — за неможещите; на тях пишеше отличен, на мене — не… След години едно убийство разтърси града — някакъв ненормалник убил леля си, докато поправяла бушона, с чук по главата… оказа се — тя.
Ученически спомени — край нямат! Отплеснах се и отидох чак в бившата Девическа гимназия — Баба Тонка. А родната къща на истинската Баба Тонка е била тука, зад една кьорцава ограда (колко сме я прескачали, да си приберем топката), в задния двор на училище Любен Каравелов. Сега е реставрирана като Терзийница към Музея на зет й Захари Стоянов.
До музея, на ъгъла, е малката и с особен чар къща на генерал Демирев. Докато беше жива генералшата, нямаше отърване — приятно приказлива.
Синът им — Иван Демирев, малко по-голям, ми беше другарче в игрите. Ритахме топка на две врати, под кестените на улица Баба Тонка.
Беше особняк, от тия дето трудно се разделят с детството и неговите ценности. Бяхме си симпатични. След това — в годините, сме се срещали като току що разделили се и продължавахме прекъснатия разговор.
Преди — няма две години, в силно критичен за мене момент, се опомних в Спешното отделение на Тубдиспансера, включен на система: висящи банки с капещи магии, различни маркучета, дебела игла във вената ми и… опънатото в прозирна, бяла хасяна манта, задниче на красива сестра с отрупани със злато пръсти, бърникащи в другата ми вена; седнало в опасна близост на леглото. Какво ли неподходящо, нецензурно слово бих изтръскал, ако не беше много познат глас, пожелал ми: Добре дошъл! Бяха те отписали!
Иван Демира — на съседното легло. С физиономията на Шарл Боайе, с дълбоките, тъмни и влажни прелъстителни очи. Много слаб, изпит — но той!
За два дни наваксахме пропуснатите разговори през годините. Опресни ми детайлите по въоръжението на Олд Шетърхенд — Поразяващата ръка: Мечкоубиеца от каква марка е, калибър и прочие; автоматичната пушка Хенри… и т.н. Също така, Сребърната пушка на Винету от къде е доставена; все неща, които са дремели някъде в подсъзнанието ми. Разбира се, всичко това между процедурите, унасянията и прочие болнични досади.