— Защо да не я поканим — откликна Черната вратовръзка — и да приключим с този въпрос?
— Чичо Джейк — каза единият от младежите, — имаш ли нещо против да отнесеш този стол в ъгъла и да поседиш там известно време? Ще влезе една дама… по делови въпрос. След това ще разгледаме твоя случай.
Дамата, която Пърсивал въведе, бе млада и раздразнително, решително, освежително, съзнателно и преднамерено красива. Бе облечена с такава скъпа и в същото време семпла елегантност, че ви караше да възприемате тантелата и жабото като най-обикновени дрипи и парцали. Но едно голямо перо от щраус, което носеше, навсякъде би я отпратило сред армията на красавиците, също като носещият веселия шлем на Навара3.
Госпожица Де Ормонд прие въртящия се стол пред бюрото на Синята вратовръзка. После господата придърпаха достатъчно близо тапицираните с кожа столове и подхванаха разговор за времето.
— Да — каза тя. — Забелязах, че е по-топло. Но не бива да ви отнемам твърде много време в приемните часове. Освен… — продължи тя, — ако не говорим по работа.
Тя отправи думите си към Синята вратовръзка и ги съпроводи с очарователна усмивка.
— Много добре — отвърна той. — Не възразявате да присъства и братовчед ми, надявам се? Ние проявяваме значително доверие един към друг… особено когато се отнася за делови въпроси.
— Не, разбира се — изчурулика госпожица Де Ормонд. — Бих предпочела той също да чуе. И без друго знае всичко. Всъщност той се явява материален свидетел, тъй като присъстваше, когато вие… когато това се случи. Смятах, че може би ще искате да обсъдите нещата преди… е, преди да бъдат предприети някакви действия, както, според мен, биха се изразили юристите.
— Имате ли намерение да отправите някакво предложение? — попита Синята вратовръзка.
Госпожица Де Ормонд впери замислен поглед в носа на една от своите лачени обувки от шевро.
— Аз получих предложение — отвърна тя, — което, ако си остава в сила, анулира какъвто и да бил план от моя страна. Нека уредим първо този въпрос.
— Е, що се отнася до… — започна Синята вратовръзка.
— Извини ме, братовчеде — намеси се Черната вратовръзка, — ако не възразяваш срещу намесата ми.
После се обърна с явна добронамереност към дамата:
— Сега нека направим малка равносметка — заяви той ведро. — Ние и тримата, освен че имаме куп общи познати, сме се отдавали заедно на доста лудории.
— Опасявам се, че бих използвала друга дума — заяви госпожица Де Ормонд.
— Добре — отвърна с неуязвимо лъчезарие Черната вратовръзка. — Тогава да използваме „пакости“, когато говорим за „предложението“ и „лудории“, обсъждайки вашите планове. Вие имате пъргава мисъл, госпожице Ормонд. Преди два месеца заедно с още някрлцина приятели отидохме с кола на еднодневен излет сред природата. Спряхме за вечеря в един крайпътен ресторант. Там моят братовчед ви направи предложение за женитба. Разбира се, бе повлиян в действията си от красотата и очарованието, които вие несъмнено притежавате.
— Ще ми се да бяхте мой служител, който осъществява връзка с пресата — заяви с ослепителна усмивка красавицата.
— Вие сте на сцената, госпожице Ормонд — продължи Черната вратовръзка. — Без съмнение, притежавали сте много обожатели и вероятно сте получавали и други предложения за женитба. Трябва да си спомняте също, че ние бяхме една компания веселяци. Много бутилки бяха отворени. Няма съмнение, че братовчед ми ви е направил предложение. Но не сте ли на мнение, изхождайки от опита си, че по общо съгласие, подобни стъпки губят своята сериозност, огрени от слънчевите лъчи на следващото утро? Нима не съществува нещо като негласна договореност между „честните играчи“… използвам думата в най-положителен смисъл… която с настъпването на новия ден изтрива глупостите на предишната нощ?
— О, да — отвърна госпожица Де Ормонд. — Зная това отлично. И винаги съм се съобразявала с въпросното правило. Но тъй като вие изглежда водите делото… с мълчаливото съгласие на обвиняемия… ще ви кажа още нещо. Аз разполагам с негови писма, в които той потвърждава своето предложение. Освен това под тях стои личния му подпис.
— Разбирам — отбеляза сериозно Черната вратовръзка. — Каква е вашата цена за тези писма?
— Аз не съм евтина — заяви госпожица Де Ормонд. — Но бях решила да ви определя тарифа. Вие и двамата принадлежите към заможен род. Е, ако аз съм на сцената, никой не може да каже каквото и да било против мен при положение, че се придържа към истината. А парите са само допълнително съображение. Не те бяха моята цел. Аз… му повярвах… и го харесвах.