Тя хвърли ласкав, влудяващ поглед към Синята вратовръзка изпод дългите си мигли.
— А цената? — продължи Черната вратовръзка неумолимо.
— Десет хиляди долара — отвърна госпожицата мило.
— Или…
— Или изпъление на ангажимента за женитба.
— Мисля, че е време — намеси се Синята вратовръзка — да ми бъде позволено да кажа няколко думи. Ние двамата с теб, братовчеде, принадлежим към род, който винаги е държал главата си достатъчно високо. Ти си отгледан в част на страната, твърде различна от мястото, където живее нашият клон на рода. И въпреки това ние двамата сме Картърет, независимо от известни разлики в поведението и теориите. Помниш, че по отношение на жените Картърет винаги са били безупречни кавалери. Няма Картърет, който да не е удържал дадена дума.
След което с непоколебима решимост, изписана на лицето му, Синята вратовръзка се обърна към госпожица Де Ормонд.
— Оливия — каза той, — на коя дата ще станете моя съпруга?
Преди дамата да е успяла да отговори, Черната вратовръзка се намеси отново.
— Дълъг е пътят — рече той — от Плимут Рок4 до Норфък Бей5. Тези две точки бележат близо три века развитие. За това време старите порядки са се изменили. Ние отдавна не горим вещици и не измъчваме роби. В наши дни вече не разстиламе плащ върху калта, за да минат дамите, нито ги наказваме на „гмуркащия се стол“. Това е векът на здравия разум, на приспособяването и хармонията. Всички ние — дами, господа, мъже, жени, северняци, южняци, господари, мерзавци, актьори, железари, сенатори, тухлари и политици… постигаме все по-значително разбирателство. Кавалерството е една от думите ни, чийто смисъл търпи изменения ежедневно, фамилната гордост е качество многопланово — тя може да се прояви чрез поддържане на разядена от молци надменност в едно потънало в паяжина имение в колониален стил или посредством незабавно изплащане на дълговете.
Смятам, че монологът ми продължи достатъчно. Научил съм нещичко за деловите отношения и малко за живота и вярвам, че по някакъв начин нашите прадеди, основоположниците на рода Картърет, биха одобрили мнението ми по този въпрос.
Черната вратовръзка заобиколи писалището заедно с въртящия се стол и се върна на предишното си място, взе чековата книжка, написа един чек и го откъсна. Режещият звук от отделянето на перфорирания къс хартия бе единственото, което се чу в стаята. Черната вратовръзка остави чека така, че госпожица Ормонд лесно би могла да го достигне с едно протягане на ръка.
— Бизнесът си е бизнес — каза той. — Живеем в делови век. Това е личният ми чек на стойност десет хиляди долара. Какво ще изберете, госпожице Де Ормонд — портокаловите цветчета или парите в брой?
Госпожица Де Ормонд взе небрежно чека, сгъна го с безразличие и го тикна в ръкавицата си.
— О, това е достатъчно — отвърна тя невъзмутимо. — Просто си помислих да се отбия и да ви поставя този въпрос. Мисля, че сте добри хора. Но едно момиче има чувства, както знаете. Чух, че единият от вас бил южняк… Питам се кой ли е той?
Тя стана, усмихна се мило и се отправи към вратата. Там с последен блясък на ослепително белите си зъби и поклащане на щраусовото си перо напусна сцената.
И двамата братовчеди за известно време бяха забравили чичо Джейк. Но сега чуха тътренето на обущата му, докато той отново се, приближаваше по килима, напуснал доскорошното си място в ъгъла.
— Млади господарю — изрече той, — вземете си часовника.
И без капка колебание старият негър постави семейната реликва в ръката на нейния достоен притежател.
4
Скалата в Плимут, Масачузетс, на която, според твърденията, са стъпили първите заселници в Америка, пристигнали от Англия през 1620 г., бел.пр.
5
Залив в югоизточна Вирджиния, където се намира морско пристанище и военноморска база, бел.пр.