— Стига да какво?
— Нищо.
— Още ли смяташ, че Вероника те мрази?
Мълча си.
Той се усмихва и продължава:
— Ако те мрази, защо й е да те кани на вечеря утре?
Поглеждам Рони в опит да преценя дали говори сериозно.
— Вероника организира голяма вечеря в чест на завръщането ти. Нали ще дойдеш?
— Естествено — потвърждавам, макар все още да не мога да повярвам на ушите си, защото обещанията на Рони рядко идват с конкретни думи като „утре“.
— Супер. Заповядай в седем часа да пийнем. Вечерята е в осем. Ще бъде от официалните вечери на жена ми със свещи и три ястия, така че облечи нещо хубаво. Знаеш колко държи Вероника на тези неща — добавя той и после ме прегръща, както съм целият потен. Изтърпявам това само защото още съм в шок от поканата на Вероника.
Сложил ръка на рамото ми, Рони ме поглежда в очите:
— Радвам се, че се върна, Пат.
Гледам го как тича нагоре по стълбите и си мисля какви гадости щяхме да си говорим с Ники по адрес на Рони и Вероника, ако изпитателният срок беше приключил и Ники беше поканена на официалната вечеря.
— Официална вечеря! — щеше да каже Ники. — Да не сме в детската градина?
Боже, Ники така мрази Вероника.
Ако се плъзна обратно
Ако не се облека подходящо, Вероника ще заяви, че съм й съсипал вечерта — това е повече от ясно, както стана онзи път, когато отидох на официална вечеря по бермуди и сандали — затова имам всички основания да се тревожа какво да облека за вечерята й и даже забравям кой ден е — нали в петък имам среща с д-р Пател. Накрая мама се появява насред тренировката ми да ми напомни:
— Тръгваме след петнайсет минути. Изкъпи се!
Избирам кафявия стол в стаята с облаците. Отпускаме се и Клиф подхваща:
— Според майка ти си имал вълнуваща седмица. Разправя ли ти се?
Няма как — разказвам му за вечерята на Вероника и как старите ми дрехи не ми стават, откакто отслабнах толкова много, а нямам нищо шикозно за обличане, освен блузата, подарена ми тези дни от брат ми, и как тази вечеря доста ме стресира, и как ми се иска да прекарам известно време насаме с Рони, да вдигаме тежести, та да не се налага да виждам Вероника, за която дори Ники казва, че е гадна.
Д-р Пател кимва както винаги няколко пъти и после пита:
— Харесваш ли тази нова блуза от брат си? Удобна ли ти е?
— Направо я обожавам — отговарям аз.
— Ами, облечи я за вечерята. На Вероника положително ще й хареса.
— Дали? — колебая се аз. — Вероника много държи на официалното облекло.
— Сигурен съм — уверява ме той и ми става много по-добре.
— Ами панталоните?
— Какво им има на тези, с които си сега?
Поглеждам надолу към кафявите панталони — мама ми ги купи от „Гап“ онзи ден, понеже не бивало да ходя на лекар по анцуг. Макар и да не са толкова шик като фланелката на Орлите, изглеждат прилично и аз свивам рамене и спирам да се тревожа за облеклото си на вечерята у Вероника.
Клиф се опитва да насочи разговора към Кени Джи, но всеки път като спомене името му, затварям очи, тананикам си монотонно и броя на ум до десет.
После Клиф казва, че знае колко груб съм бил с майка си, как съм я разтърсил в кухнята и как съм я съборил на тавана и ми става много мъчно, защото обичам мама толкова силно и защото тя ме спаси от лошото място и дори подписа всички документи — и все пак не мога да отрека думите на Клиф. Гърдите ми изгарят от вина, не мога повече. Признавам — губя самообладание и заплаквам. Хлипам поне пет минути.
— Майка ти поема голям риск, защото вярва в теб.
От това заплаквам още по-силно.
— Нали искаш да си добър човек, Пат?
Кимвам. Плача. Искам да бъда добър човек. Наистина.
— Ще увелича лекарствата ти — заявява д-р Пател. — Дори да почувстваш известна отпадналост, те ще ти помогнат да преодолееш изблиците на гняв. Запомни — действията ти те правят добър човек, не желанията. И ако пак имаш такива епизоди, може да се наложи да те върна в неврологичното заведение за интензивно лечение, което…
— Не. Моля ви. Ще бъда добър — прекъсвам го аз, защото Ники едва ли някога ще се върне, ако се плъзна обратно в лошото място. — Повярвайте.
— Вярвам ти — отговаря д-р Пател с усмивка.
Не знам как е прието