Вдигам тежести в сутерена, навличам си чувала за боклук и отивам да тичам петнайсет километра. После вземам душ, пръскам във въздуха от одеколона на татко и минавам през облачето, както ме научи мама, когато бях в гимназията. Слагам си дезодорант, обувам си новите кафяви панталони и фланелката на Ханк Баскет.
Питам мама как й се струвам и тя възкликва:
— Много си хубав. Толкова си хубав! Но дали да носиш фланелка на Орлите на вечерно парти? Защо не сложиш някоя от ризите, които ти купих от „Гап“, а може и да вземеш някое поло от баща си.
— Няма нужда — отговарям с уверена усмивка. — Според д-р Пател е добра идея да нося тази блуза.
— Така ли? — засмива се мама и ми подава букет цветя и бутилка бяло вино от хладилника.
— Какво е това?
— Дай ги на Вероника и й благодари от мое име. Рони ти беше верен приятел. — Мама пак има вид, че ще заплаче.
Целувам я за довиждане и, прегърнал цветята и виното, тръгвам надолу по улицата и прекосявам Найтс Парк до къщата на Рони.
На вратата ме посреща Рони по риза с вратовръзка, та си помислям, че д-р Пател може и да е сбъркал и в крайна сметка не съм облечен подходящо. Но Рони поглежда новата ми фланелка, прочита името на гърба — може би, за да се увери дали не нося някаква демодирана фланелка на Фреди Мичъл — и възкликва:
— Ханк Басет е човекът! Откъде намери негова фланелка толкова рано? Страхотна е! — От което ми става много по-добре.
Следваме аромата на месо през елегантната им дневна и елегантната им трапезария до кухнята, където Вероника храни Емили. С изненада виждам, че тя далеч не е новородено бебе.
— Ханк Баскет пристигна — обявява Рони.
— Кой? — пита Вероника, но се усмихва, виждайки виното и цветята. — Pour moi?
За момент се взира в подутата ми буза, но не казва нищо, за което съм й благодарен. Подавам й подаръците от мама и Вероника ме целува по здравата буза.
— Добре дошъл у дома, Пат — с което тя ме изненадва, защото звучи искрено. — Поканих още един човек на вечеря, дано да нямаш нищо против — добавя. Намига ми и после вдига капака на единствената тенджера на котлона. Разнася се ухание на топъл доматен сос и босилек.
— Кого си поканила? — питам.
— Ще видиш — отвръща тя, без да вдига поглед от соса, който бърка.
Преди да успея да добавя още нещо, Рони взима Емили от високото й столче и я подканва:
— Запознай се с чичо Пат — прозвучава ми странно, докато не се усещам, че говори за мен.
— Кажи здравей на чичо Пат, Емили.
Емили ми махва с малката си ръчичка и аз я поемам в обятията си. Тъмните й очи изучават лицето ми и тя се усмихва като че ли одобрително.
— Пап — сочи носа ми малката.
— Виждаш ли колко умно е моето момиче, чичо Пат? — пита Рони и гали копринената черна косичка по главата на Емили. — Вече научи името ти.
Емили мирише на морковеното пюре, с което са омазани бузите й, преди Рони да ги избърше с мокра кърпичка. Трябва да призная, че Емили е сладко дете, и веднага ми става ясно защо Рони ми написа толкова много писма за дъщеря си и защо я обича толкова много. Замислям се как един ден и ние с Ники трябва да имаме деца и ми става толкова хубаво, че целувам Емили по челото, сякаш е бебето на Ники, а аз съм бащата. И после целувам челото на Емили отново и отново, докато тя започва да се киска.
— Бира? — предлага Рони.
— Не бива да пия, вземам лекарства и…
— Бира — повтаря Рони и след малко пием бира на верандата му, а Емили седи в скута на баща си и пие разреден ябълков сок от бутилка.
— Приятно е да пием заедно — Рони чуква бутилката си „Юнглинг“ в моята.
— Кой друг ще идва на вечерята?
— Тифани, сестрата на Вероника.
— Тифани и Томи? — питам, като си спомням съпруга на Тифани от сватбата на Рони и Вероника.
— Само Тифани.
— А Томи къде е?
Рони дълго отпива от бирата си, поглежда залязващото слънце и накрая съобщава:
— Томи почина преди известно време.
— Какво? — възкликвам, понеже не бях чул нищо за това. — Боже, съжалявам да го чуя.
— Гледай да не го споменаваш тази вечер, става ли?
— Разбира се — обещавам и отпивам няколко големи глътки от бирата си. — Как умря?
— Кой как е умрял? — пита женски глас.
— Здрасти, Тифани — поздравява Рони и внезапно до нас на верандата се материализира Тифани. Носи черна вечерна рокля, обувки на високи токчета и диамантена огърлица, а гримът и прическата й ми се струват прекалено перфектни — сякаш се престарава да изглежда привлекателно, както понякога правят старите жени. — Нали помниш Пат?