Выбрать главу

— Не!

— И защо не?

Не мога да повярвам, че Клиф ми е задал такъв въпрос, особено след като и той самият е щастливо женен, но все пак решавам да го удостоя с отговор:

— Защото обичам съпругата си! Ето защо!

— И аз така си помислих.

От думите му ми става малко по-добре. Значи само е изпитвал морала ми, нещо напълно разбираемо, защото хората извън психиатричните заведения се нуждаят от висок морал, та светът да продължи да съществува без някакви големи трусове — и за да има винаги хепиенд.

После добавям:

— Дори не знам защо й е на Тифани да прави секс с мен. Не съм особено привлекателен; тя е хубава и несъмнено е в състояние да си намери нещо по-добро. Затова сега си мисля, че най-вероятно е нимфоманка. Ти как смяташ?

— Не знам дали е нимфоманка — отговаря той. — Знам обаче как понякога хората казват или правят неща, които си въобразяват, че другите искат от тях. Може би Тифани всъщност не е изпитвала желание да спи с теб, а просто е очаквала да сметнеш предложението й за ценно и така да оцениш и нея.

За секунда обмислям обяснението му, а после питам:

— Значи според теб Тифани е мислела, че аз искам да правя секс с нея?

— Не задължително.

Той пак стисва брадичката си.

— Майка ти ми разправи, че си се прибрал с грим по блузата. Може ли да попитам защо?

Неохотно, защото не обичам да клюкарствам, му разказвам как Тифани носи брачната си халка, независимо че мъжът й е умрял, както и за прегръдките и плача пред къщата на родителите й.

Клиф кимва и отбелязва:

— Изглежда Тифани се нуждае от приятели и е очаквала ако правите секс, да искаш да й бъдеш приятел. А ти как се справи със ситуацията?

Налага се да му разкажа подробно как стигнахме до прегръдката и как й позволих да ми омаже с грим фланелката на Ханк Баскет, и…

— Откъде си намерил фланелка на Ханк Баскет? — прекъсва ме той.

— Нали ти казах. Подарък е от брат ми.

— Значи това си носил на вечерното парти?

— Да, нали ти ми каза така.

За моя изненада той се усмихва и даже се кикоти. После добавя:

— Какво казаха приятелите ти?

— Рони каза, че Ханк Баскет е човекът.

— Ханк Баскет наистина е човекът. Този сезон ще направи поне седем тъчдауна, хайде на бас.

— Клиф, да не би да си фен на Орлите?

Той започва да скандира:

— О-Р-Л-И-Т-Е! ОРЛИТЕ!

Става ми смешно, защото той ми е терапевт, а на мен и през ум не ми е минавало, че терапевтите също обичат американски футбол.

— Е, сега като знам, че и твоята кръв е зелена, ще трябва да говорим за Птиците извън сеансите — подчертава Клиф. — Значи си позволил на Тифани да размаже грима си по чисто новата ти фланелка на Ханк Баскет?

— Да, при това номерът е избродиран, а не е от онези евтините със залепените цифри.

— Оригинална фланелка на Ханк Баскет! — възкликва той. — Било е много мило от твоя страна, Пат. Изглежда Тифани просто е имала нужда от прегръдка, а ти си й я дал, защото си добро момче.

Не мога да не се усмихна, защото наистина много се старая да бъда добро момче.

— Да, знам, но сега тя постоянно ме преследва из целия град.

— Как така?

Разказвам на Клиф как от вечерното парти насам, щом си нахлузя чувала за боклук и отида да тичам, Тифани винаги ме чака пред къщи по анцуг и розова лента за чело.

— Казах й възможно най-учтиво, че не обичам да тичам заедно с други хора, и я помолих да ме остави на мира, но тя пренебрегна молбата ми и просто тичаше на два метра зад мен през целия крос. На другия ден пак дойде и оттогава не е пропускала. Някак е разбрала програмата ми и винаги е пред къщата, когато излизам един час преди залез-слънце, готова да ме следва като сянка. Тичам бързо, но тя не изостава. Тичам по опасни улици, а тя тича подире ми. И никога не се уморява — накрая спирам пред къщата си, а тя просто продължава надолу по улицата. Дори не казва здравей и чао.

— Защо не искаш да тича с теб? — интересува се Клиф.

А аз го питам как би реагирала жена му Соня, ако някаква секси мацка го преследва всеки път, като излезе да потича.

Той се усмихва както го правят мъжете, когато насаме си говорят за жени в сексуален контекст, и после пита:

— Значи намираш Тифани за секси?

Това ме изненадва, понеже не бях чувал на терапевтите да им е позволено да си говорят по мъжки, и се чудя дали това значи, че Клиф ме има за приятел.