Кошер зелени пчели
— Ааааа!
Надигам се, а сърцето ми бумти. Идвам на себе си и виждам баща си до леглото ми с вдигнати ръце; носи фланелката с номер 5 на Макнаб.
— Ааааа! — продължава да крещи, докато накрая се надигам от леглото, вдигам ръце и се присъединявам:
— Ааааа!
Скандираме, като изписваме буквите с ръце и крака.
— О-Р-Л-И-Т-Е! ОРЛИТЕ!
След това, без да ми каже добро утро или каквото и да било, баща ми излиза от стаята.
Поглеждам часовника — 5:59 сутринта. Мачът започва в един часа. Обещах да се присъединя към компанията на Джейк в десет часа, тоест имам два часа за вдигане на тежести и един за тичане. Заемам се с тежестите, а в 8 часа Тифани ме чака пред къщи, точно както обеща.
Правим кратък крос — само десетина километра.
Вземам душ, обличам си фланелката на Баскет и моля мама да ме закара до спирката на „ПАТКО“, но тя възразява:
— Шофьорът ти те чака отвън.
Мама ме целува по бузата и ми дава малко пари.
— Приятно прекарване и не позволявай на брат си да пие твърде много.
Татко ме чака в седана си; двигателят е запален. Влизам в колата и питам:
— Татко, ще идваш ли на мача?
— Бих искал — отвръща той и излизаме на заден от алеята.
Истината е, че баща ми все още изтърпява самоналоженото си наказание да не ходи на мачове на Орлите. В началото на осемдесетте се сбил с фен на Даласките каубои, проявил наглостта да седне на ниво 700, където бяха най-евтините места на „Вет“, заемани от най-коравите фенове на Орлите.
От вече покойния ми чичо чух следната история:
Каубоите отбелязали тъчдаун и въпросният фен на Далас скочил и започнал да ги аплодира много шумно, а хората взели да го замерят с бири и хотдог. Проблемът бил, че баща ми седял точно пред фена на Далас и така пороят от бира, горчица и храна се излял и върху него.
Татко явно превъртял, нахвърлил се върху фена на Далас и го пребил почти до смърт. Даже го арестували, осъдили го за нападение и го затворили за три месеца. Ако през това време чичо ми не плащал вноските по ипотеката, сме щели да загубим къщата. Татко загубил сезонния си билет и оттогава не е стъпвал на мач на Орлите.
Джейк казва, че спокойно можем да вмъкнем татко, защото никой не ни проверява личните карти на влизане, но татко отказва:
— Докато пускат фенове на противника сред нашите, не смея да ходя.
Това е малко странно, защото двайсет и пет години след побоя над фена на Далас, татко е просто един дебел старец и едва ли би могъл да набие друг дебел старец, камо ли някой нагъл фен на Далас, достатъчно смел да носи фланелка на Каубоите на мач на Орлите. От друга страна, едва преди няколко седмици татко ме удари здравата на тавана — така че май наистина постъпва разумно, като не ходи по мачове.
Минаваме по болнично — зеления мост „Уолт Уитман“ и той казва, че днешният ден може да се окаже важен в историята на Орлите, особено като се имат предвид загубите и в двата мача срещу Великаните миналата година.
— Отмъщение — крещи той без спиране.
Напътства ме да аплодирам с всички сили, та Илай Манинг — както научих от спортните страници, той е куотърбекът на Великаните — да не може да се разбере със съотборниците си.
— Крещи с всички сили, ти си дванайсетият играч! — надъхва ме татко.
Заради начина, по който говори — без да млъква достатъчно дълго, че и аз да вметна нещо — звучи като ненормален, знам, макар повечето хора да смятат мен за лудия в семейството.
Спираме на опашката преди моста, татко прекъсва тирадата си за Орлите и ме поглежда:
— Хубаво е, че пак ще ходиш по мачове с Джейк. Нали знаеш колко много липсваше на брат си? Каквото и да става в живота ти, трябва да намираш време за семейството си, защото майка ти и Джейк се нуждаят от теб.
Голяма ирония е точно той да го казва, при положение че откакто съм се прибрал, почти не е разговарял с мен и не прекарва никакво време нито с мен, нито с мама и Джейк, но все пак се радвам баща ми най-после да ми говори. Цялото време, което изобщо прекарвам с него и с Джейк, се върти все около спорта — и най-вече около Орлите — и знам, че той не е в състояние да си позволи нещо по-емоционално, затова го приемам и казвам:
— Иска ми се и ти да дойдеш на мача, татко.
— И на мен — отвръща той и после плаща пет долара, за да минем по моста.