Слизаме от моста и той ме оставя на десетина пресечки от новия стадион, за да избегне задръстванията.
— Сам ще се прибираш — подвиква ми, докато излизам. — Няма да се връщам в този зверилник.
Благодаря му за превоза и понечвам да затворя вратата, но той вдига ръце и изкрещява:
— Ааааа!
Аз също вдигам ръце и изкрещявам:
— Ааааа!
Групичка мъже, пиещи бира около една кола, ни чуват, вдигат ръце и крещят:
— Ааааа!
Ние сме мъже, обединени от един отбор, и всички скандираме заедно. Чувствам топлина в гърдите и си припомням колко е весело да си на мач в Южна Филаделфия.
Вървя към паркинга на „Линкълн файненшъл фийлд“, като следвам указанията, които брат ми снощи ми даде по телефона. Всички наоколо носят фланелки на Орлите. Навсякъде виждам зелено. Хората палят барбекю, пият бира от пластмасови чаши, подават си топка, слушат по радиото студиото преди мача и когато минавам покрай тях, всички ми махат, подхвърлят ми топка и викат: „Давайте, Птици!“, само защото нося фланелка на Орлите. Виждам малки момченца с бащите им. Възрастни мъже с порасналите им синове. Мъже викат, пеят и се смеят като деца. И осъзнавам колко много ми е липсвало всичко това.
Против волята си поглеждам към „Вет“ и виждам само паркинг. Има и ново бейзболно игрище, наречено „Ситизънс банк парк“. До входа се вее голям транспарант на някакъв нов играч на име Райън Хауърд. Всичко това май показва, че Джейк и татко не са ме излъгали, като ми казаха за събарянето на „Вет“. Опитвам се да не мисля за датите и се съсредоточавам върху радостта от мача и това да бъда с брат си.
Намирам точния паркинг и се оглеждам за зелената шатра с черния флаг на Орлите на върха. Паркингът е препълнен — шатри и барбекюта, и купон навсякъде — но след десетина минути забелязвам брат си.
Джейк носи възпоменателна фланелка на Джером Браун с номер 99 (Джером Браун беше двукратен участник в Мача на звездите, но загина в автомобилна катастрофа през 1992). Брат ми пие бира от зелена чаша, застанал до приятеля ни Скот, който пече нещо на барбекюто. Джейк изглежда щастлив и за момент го гледам доволно как се усмихва и прегръща през рамо Скот, когото не съм виждал от последния път, когато бях в Южна Филаделфия. Лицето на Джейк е зачервено и вече изглежда леко пиян, но никога не е пиянствал агресивно, така че не се тревожа. Също като баща ми, и Джейк е най-щастлив, когато има мач на Орлите.
Щом ме вижда, той се провиква:
— Ханк Баскет приближава! — И притичва за гепи и прегръдка.
— Как е, пич? — поздравява ме Скот и също плясва длан в моята. Широката усмивка на лицето му показва, че се радва да ме види.
— Леле, грамаден си! Какво си вдигал, коли ли?
Усмихвам се доволно, когато ме удря по ръката, както правят мъжете, когато са приятели.
— Минаха години… тоест… ъъъ… колко месеца минаха?
Двамата с брат ми се поглеждат крадешком — нещо, което аз не пропускам да забележа, но преди да успея да кажа нещо, Скот изкрещява:
— Ей, дебелаци, елате да се запознаете с моето момче — Пат, братът на Джейк.
Шатрата е с размерите на малка къща. Влизам през отвора от едната страна и вътре виждам грамаден телевизор с плосък екран, покачен върху щайги за мляко, наредени две по четири. Петима супердебели мъже, всичките във фланелки на Орлите, са насядали на сгъваеми столове и гледат студиото преди мача. Скот изброява имената им. Когато ме представя, мъжете кимват и ми махват, след което пак се обръщат към телевизора. Всички държат органайзери и очите им се стрелкат напред-назад между малките екранчета в ръцете им и големия екран в другия край на шатрата. Всички имат слушалки, които, предполагам, са свързани с мобилни телефони.
Излизаме от шатрата и Скот казва:
— Не им обръщай внимание. Мъчат се да получат малко информация в последната минута. Ще бъдат по-приветливи, след като приключат със залаганията.
— Кои са те? — питам.
— Колеги. Сега съм компютърен специалист към „Диджитъл крос хелт“. Правим уебсайтове за семейни лекари.
— Как гледат телевизия на паркинга? — интересувам се.
Брат ми посочва някаква малка метална джаджа зад шатрата и обяснява:
— Газов генератор.
После посочва върха на шатрата, където е кацнала малка сива чиния:
— Сателитна чиния.
— Какво правят с цялото това оборудване, когато идат да гледат мача? — продължавам да разпитвам.