— А — засмива се Скот, — те нямат билети.
Джейк ми налива бира „Юнглинг“ в пластмасова чаша. Забелязвам три хладилни чанти, пълни с бирени кенове и бутилки, поне четири-пет каси. Пластмасовата чаша, разбирам, е за заблуда на полицията, която има право да те арестува, ако държиш в ръка отворен кен, но не и ако държиш пластмасова чаша. Чувалът с празни чаши пред шатрата показва, че имам доста да наваксвам, за да настигна Джейк и Скот.
Докато приготвя закуска на барбекюто — наденички и бъркани яйца в тиган върху газовите пламъци — Скот не ме разпитва много-много какво правя, за което съм му благодарен. Брат ми явно вече му е разказал за престоя ми в лошото място и за раздялата ми с Ники, но все пак оценявам, че Скот ми позволи да се върна в света на Орлите, без да задава въпроси.
Скот ми разправя за съпругата си — докато съм бил в лошото място той се е оженил за жена на име Уилоу и сега даже имат тригодишни близначки, Тами и Джери-Лин. Скот ми показва снимката от портфейла си: момиченцата са облечени в еднакви розови костюми на балерини — полички, трика — ръцете им са изпънати над сребърни диадеми на главите им и сочат към небето.
— Мъничките ми балерини. Сега живеем от пенсилванската страна Хейвъртаун — разказва Скот, докато нарежда десетина наденички върху горната част на барбекюто, където ще са на топло, докато стане следващата партида.
Мисля си как едва вчера с Емили се носехме над вълните и отново си обещавам веднага след края на изпитателния срок да се заема със създаването на своя собствена дъщеря.
Опитвам се да не правя сметки, но не мога да се въздържа. Щом има тригодишни близначки и се е оженил по някое време след последната ни среща — но преди жена му да забременее — значи не би трябвало да съм виждал Скот поне четири години. Може и да е забременил приятелката си, преди да се оженят, но, разбира се, няма как да попитам. Щом дъщерите му са на три години, сметките показват, че не съм говорил с него поне три-четири години.
Последният ми спомен със Скот е на стадион „Вет“. Бях продал сезонния си билет на брат му Крис преди един или два сезона, но Крис често пътуваше по бизнес конференции и ми продаде обратно мястото за няколкото домакински мача, когато нямаше да е в града. Дойдох от Балтимор, за да гледам как Орлите играят с Далас; не помня кой спечели и с какъв резултат. Но си спомням, че седях между Скот и Джейк на Ниво 700, когато Далас отбелязаха страхотен тъчдаун. Някакъв клоун зад нас скочи и се развика, свали якето си и показа фланелка на Тони Дорсет. Всички в нашия сектор взеха да го освиркват и да го замерят с храна, а той само се хилеше.
Джейк беше толкова фиркан, че едва се държеше на крака, но се нахвърли на фена на Далас, като прескочи три редици с хора. Трезвеният даласки фен лесно изблъска Джейк, но когато Джейк падна в ръцете на пияни фенове на Орлите, се надигна рев и фланелката на Тони Дорсет беше смъкната насила от гърба на противниковия фен и разкъсана на парчета, преди охраната да дойде и да изхвърли десетина души.
Джейк не беше от изхвърлените.
Двамата със Скот успяхме да го измъкнем от блъсканицата и когато охраната дойде, се намирахме в мъжката тоалетна и пръскахме лицето на Джейк с вода в опит да го отрезвим.
Според мен това се случи преди година, някъде преди единайсет месеца. Но заговоря ли за тази случка сега, докато си правим барбекю пред „Линк“, те ще вземат да ми разправят, че е станало преди три-четири години, затова не казвам нищо, макар да ми се иска, защото отговорът на Джейк и Скот ще ми помогне да разбера какво си мисли за времето останалата част от света. А да не знам какво си мисли останалият свят за случилото се между тогава и сега е ужасяващо. По-добре да не се замислям много-много.
— Пийни бира — подканя ме Джейк. — Усмихни се. На мач сме!
И аз започвам да пия, макар на оранжевите шишенца с лекарствата ми изрично да пише, че ми е забранено да пия алкохол.
След като дебелаците в шатрата се нахранват, и ние хапваме от картонени чинийки, а после със Скот и Джейк си подхвърляме топката.
На паркинга е голяма навалица — не само от запалянковци, но и всякакви образи. Разни типове продават крадени или домашно правени тениски, майки разхождат малки момиченца в костюми на мажоретки, готови да направят номер, ако дариш долар на местния мажоретен състав; откачалки, които ти разправят мръсни вицове срещу безплатна храна и бира; стриптийзьорки в къси панталонки и сатенени якета раздават безплатни пропуски за местните заведения за мъже; дечурлига в екипи и каски събират пари за детските си футболни отбори; колежани раздават безплатни мостри на нови безалкохолни или енергийни напитки, или сладкиши, или вредни храни, и, разбира се, седемдесет хиляди пияни фенове на Орлите, точно като нас самите. Зелен футболен карнавал.