Въпреки че защитавах брат си, въпреки че не нараних сериозно фена на Великаните, ни най-малко не се чувствам горд. Чувствам се виновен. Би трябвало пак да ме заключат в лошото място. Изглежда, д-р Тимбърс е бил прав за мен — нямам място в реалния свят, защото съм опасен и неконтролируем. Но, разбира се, не споделям това с Джейк, най-вече защото той самият никога не е бил заключван и няма представа какво е чувството да загубиш контрол, а и точно сега само иска да си гледа мача, и всичко това не означава нищо за него; защото никога не е бил женен и никога не е губил някого като Ники, и изобщо не се опитва да подобри живота си; защото никога не е водил борбата, бушуваща в моите гърди всеки един ден — химическите експлозии, които бумтят в черепа ми все едно са фойерверките на Четвърти юли, и ужасните нужди, и импулси, и…
Пред „Линк“ са се образували грандиозни опашки и ние чакаме да ни претърсят за оръжие заедно със стотици други фенове. Чудя се откога са започнали да претърсват публиката на футболни мачове, но не питам Джейк, защото е зает да пее „Летете, Орли, летете“ заедно със стотици други пияни фенове.
След като ни проверяват, изкачваме стъпалата, сканират ни билетите и влизаме в „Линкълн файненшъл фийлд“. Навсякъде е пълно с фенове — същински кошер зелени пчели, чието бръмчене е оглушително. Често ни се налага да ходим странично, за да се промушим между хората на път към нашия сектор. Вървя плътно след Джейк, уплашен да не се разделим, защото тогава със сигурност ще се загубя.
Отбиваме се в мъжката тоалетна, където Джейк подканя всички отново да изпеят бойната песен на Орлите. Има дълги редици писоари и с изненада виждам, че никой не пикае в мивките — във Вет (или поне на Ниво 700) всички използваха мивките като допълнителни писоари.
Най-после стигаме до местата си в крайната източна зона, само на двайсетина редици от полето.
— Как се докопа до толкова хубави места? — питам Джейк.
— Имам връзки — отвръща Джейк с горда усмивка.
Скот вече се е настанил и весело ме поздравява за боя с думите:
— Направо нокаутира проклетия фен на Великаните!
Което ме кара отново да се почувствам ужасно.
Джейк и Скот пляскат ръце с почти всички в сектора и когато другите фенове се обръщат към Скот и към брат ми по име, ми става ясно, че двамата явно са доста популярни тук.
Продавачът на бира идва и Скот купува за всички ни, а аз с изненада откривам поставка за чаша на седалката пред мен. На „Вет“ нямаше такива екстри.
Точно преди да обявят играчите на Орлите, на големите екрани в двата края на игрището показват кадри от филмите за Роки — Роки тича край старата военна корабостроителница, Роки тренира, Роки тича по стълбите на музея — а Джейк и Скот не спират да повтарят:
— Ето те и теб. Това си ти.
Накрая започвам да се безпокоя да не би някой да ги чуе и да разбере, че съм се бил с фена на Великаните на паркинга, и да каже на полицията да ме върне на лошото място.
При обявяването на стартовия състав на Орлите пускат фойерверки и се появяват мажоретки, и всички стават на крака, и Джейк ме тупа по гърба, и непознати хора ме потупват по рамото, и изведнъж преставам да мисля за боя на паркинга. Замислям се как баща ми гледа мача в хола, мама му поднася пилешки крилца, пица и бира и се надява Орлите да победят, та съпругът й да е в добро настроение цяла седмица. Питам се дали довечера татко ще си поговори с мен, ако Орлите спечелят. Началото на мача прекъсва мислите ми и аз аплодирам сякаш животът ми зависи от изхода на срещата.
Великаните отбелязват първи, но Орлите отговарят с тъчдаун и целият стадион запява бойната песен — придружавана от скандирания — с оглушителна гордост.
В края на първата четвърт Ханк Баскет прави първото улавяне в професионалната си кариера — двайсет и пет ярда. Всички в нашия сектор ме поздравяват и ме тупат по гърба, защото нося официална фланелка на Ханк Баскет, и аз се усмихвам на брат си, който ми направи такъв страхотен подарък.
След това Орлите изцяло контролират мача и в началото на последната четвърт вече водят с 24–7. Джейк и Скот са толкова щастливи, а аз си представям разговора си с татко, когато се прибера — колко ще бъде горд, че съм крещял при всеки опит на Илай Манинг да говори със съотборниците си.
Но ненадейно Великаните отбелязват седемнайсет безответни точки в последната четвърт и феновете на Филаделфия са в шок.