С най-добри намерения,
Не е типично за мама да е толкова твърда с татко и ми е много чудно кой пък е този „нов приятел“ и дали не й е продиктувал двете страници на писмото. Много ми е трудно да си представя как татко ще върне новия телевизор, особено след като гледа на него как Орлите побеждават. Положително ще сметне, че покупката му им носи късмет и ще иска да гледа следващия мач на Орлите на същия телевизор, за да не ги урочаса, което е разбираемо. Но изискванията на мама — особено дето татко трябвало да разговаря с мен всяка вечер — също изглеждат изключително невероятни, макар че би било приятно да вечеряме заедно като семейство и даже да отидем на ресторант, но не и на кино, защото сега искам да гледам единствено филма на моя собствен живот.
Изведнъж ми се приисква да си поговоря с брат си, но не знам номера му. Намирам бележника в шкафа над печката и се обаждам в апартамента на Джейк. На третото позвъняване вдига жена; гласът й е прекрасен.
— Ало? — чувам от другата страна.
Знам, че това не е брат ми, но все пак казвам:
— Джейк?
— Кой се обажда?
— Пат Пипълс. Търся брат си Джейк. С кого говоря?
Чувам как жената покрива слушалката с ръка и после гласът на брат ми долита силно и ясно:
— Видя ли онзи 98-ярдов тъчдаун, като изпуснаха топката? Видя ли как само тича Патерсън?
Искам да попитам за жената, която вдигна телефона на брат ми, но малко се страхувам да науча коя е. Вероятно сигурно вече знам, а съм забравил. Затова отговарям само:
— Да, видях го.
— Страхотно беше, пич. Не знаех, че дефанзивен играч може да пробяга такова разстояние.
— Защо не дойде да гледаш мача с нас?
— Честно ли?
— Да.
— Не мога да лъжа брат си. Мама ми се обади сутринта и ме накара да не идвам, затова отидох на бар със Скот. Обадила се е и на Рони — той ми звънна, за да пита всичко ли е наред. Казах му да не се тревожи.
— Защо?
— Трябва ли да се тревожи?
— Не, защо мама ви е казала да не идвате?
— Щяло да ти даде възможност да останеш насаме с татко. Щяло да го принуди да говори с теб. Получи ли се?
— Донякъде.
— Е, това е добре.
— Намерих бележка за татко от мама.
— Какво?
— Намерих бележка за татко от мама.
— Добре. Какво пише?
— Направо ще ти я прочета.
— Давай.
Прочитам му бележката.
— Леле. Давай, мамо!
— Няма да върне телевизора, нали знаеш?
— Не и след като Птиците спечелиха днес.
— Да. Но се безпокоя, че татко няма да може да изпълни изискванията.
— Сигурно не, но вероятно поне ще опита. А опитът ще му се отрази добре… и на мама също.
Джейк сменя темата, като споменава за улавянето на Баскет във втората четвърт, което се оказа единственото му в мача. Брат ми не иска повече да говори за родителите ни. Твърди:
— Баскет изгрява. Неизвестен новобранец е, а вече прави улавяния. Бива си го.
Но на мен не ми се струва така. Джейк ме уверява, че няма търпение да ме види другия понеделник, когато Орлите ще играят с „Грийн Бей Пакърс“. Кани ме да обядваме в града, преди да се видим със Скот и дебелаците, и после затваряме.
Става късно, а мама още не се е прибрала.
Започвам да се безпокоя за нея, като през това време измивам всички съдове на ръка. В продължение на цели петнайсет минути жуля съсипания от баща ми тиган. После изчиствам хола с прахосмукачката. Татко е омазал дивана със сос за пица, та се налага да потърся някакъв почистващ спрей в килера и правя всичко по силите си да отстраня петното — пръскам леко и после бърша малко по-силно с кръгово движение, както пише на етикета. Мама се прибира тъкмо докато съм на колене и чистя дивана.
— Баща ти ли те накара да му разчистиш свинщината? — пита мама.
— Не — отговарям.
— Каза ли ти за писмото ми?
— Не… но аз го намерих.
— Е, значи знаеш. Не искам да чистиш, Пат. Ще оставим цялата къща да гние, докато баща ти не схване посланието.
Искам да й кажа, че намерих кашона „ПАТ“ на тавана и колко бях гладен днес, и че не ми се живее в мръсна къща, и че нещата трябва да се случват едно по едно — на първо място да дойде краят на изпитателния срок — но мама изглежда толкова решителна и едва ли не горда от себе си. Ето защо се съгласявам да й помогна да омърляви къщата. Казва, че двамата ще си поръчваме храна за вкъщи, а когато баща ми го няма, всичко ще си е както преди да напише бележката, но когато татко е вкъщи, ще бъдем немарливи. Предлагам на мама, докато е в стачка, да заеме моето легло, защото аз тъй или иначе предпочитам да нощувам на тавана. Тя възразява: щяла да спи на дивана, но аз настоявам и тя ми благодари.