Выбрать главу

Вдигаме шатрата си наново и дебелаците влизат да гледат телевизия, а Скот ме пита:

— Хей, Баскет, защо даде на ония с точките на челата да ни заемат мястото?

— Никой от тях нямаше точка на челото — отвръщам.

— Да не познаваш отнякъде онзи ситния тип? — интересува се Джейк.

— Кой ситен тип, аз ли?

Обръщаме се и виждаме Клиф с цвъртяща чиния зеленчуци и кубчета месо на дървени шишове.

— Индийски кебап. Много е вкусен. За благодарност, че ни позволихте да паркираме Инвазия от Азия на обичайното място.

Клиф ни предлага чинията и всички си взимаме по един индийски кебап. Месото е доста пикантно, но е вкусно, както и зеленчуците.

— А мъжете в палатката дали биха искали?

— Ей, дебелогъзци! — провиква се Скот. — Храна!

Дебелаците бързо се включват. След малко всички кимат и правят комплименти на Клиф за вкусната храна.

— Съжалявам за недоразумението — усмихва се Клиф много любезно.

Държи се толкова мило — дори след като дочу как му вика Скот — че вече не мога да не го смятам за приятел, затова се намесвам:

— Клиф, това е брат ми Джейк, приятелят ми Скот и… — забравям имената на дебелаците, та бързо добавям — приятели на Скот.

— Мамка му — изругава Скот. — Трябваше направо да кажеш, че си приятел на Баскет и нямаше да ви правим проблеми. Една бира?

— Разбира се — приема Клиф и оставя празната чиния на земята.

Скот раздава на всички зелени пластмасови чаши, наливаме си „Юнглинг“ и след малко пия биричка с терапевта си. Боя се Клиф да не ми се развика задето пия, докато съм на лекарства, но той не го прави.

— Откъде се познавате? — пита един от дебелаците и изведнъж разбирам, че става въпрос за нас с Клиф.

Толкова съм щастлив да пия бира с Клиф, че преди да се сетя да излъжа, изтърсвам:

— Той ми е терапевт.

— Освен това сме приятели — бързо добавя Клиф, което ме изненадва, но и ме радва, особено след като никой не попита защо ходя на терапевт.

— Какви ги вършите, бе момчета? — обръща се Джейк към Клиф.

Обръщам се и виждам десетина мъже да разпъват големи рула изкуствена трева.

— Поставят полетата за кюб.

— За какво? — чудим се всички.

— Елате да видите.

И ето как, докато чакахме вечерния мач, се включихме в нещо, което Клиф обясни като шведска викингска игра.

— Защо им е на група индийци да играят шведска викингска игра? — любопитства един от дебелаците.

— Защото е забавно — отговаря Клиф спокойно.

Индийците охотно делят храната си с нас, а и знаят много за Орлите. Обясняват ни как се играе кюб — хвърляш дървени палки, за да събориш противниковите кюбове — дървени блокчета, поставени в редица. Съборените кюбове се подхвърлят в противниковото поле и се оставят, където паднат. В интерес на истината, още не ми е съвсем ясно какви точно са правилата, но знам, че играта приключва, щом събориш всички кюбове на противника, и накрая събориш краля — най-високото дървено блокче, поставено по средата между двете полета.

Клиф ме изненадва, като ме кани за съотборник. Целия следобед ме наставлява в кои блокчета да се целя и печелим много игри, между които хапваме индийски кебап и пием от зелени пластмасови чаши „Юнглинг“ и индийското светло пиво на Инвазия от Азия. Джейк, Скот и дебелаците много плавно се вливат в компанията на Инвазия от Азия — в нашата шатра има индийци, на тяхното поле за кюб има бели — и аз си мисля, че за да се разбират различните хора, е нужен само общ интерес и няколко бири.

От време на време някой от индийците се провиква:

— Ааааа!

И всички започваме да скандираме, петдесетина гърла крещят оглушително:

— О-Р-Л-И-Т-Е! ОРЛИТЕ!

Клиф е смъртоносен с дървените палки. Общо взето изнася на гърба си нашия отбор, докато играем кюб срещу различни групи мъже, но накрая печелим паричната награда на турнира, в който даже не знаех, че участваме. Едно от момчетата на Клиф ми подава петдесет долара. Клиф ми обяснява, че Джейк е платил входната ми такса и аз понечвам да му дам печалбата си, но Джейк отказва. Накрая решавам да ги черпя бира, като влезем в „Линк“, и преставам да споря с брат си за пари.

След залез-слънце идва време да влезем в „Линкълн файненшъл фийлд“, но преди това моля Клиф да поговорим насаме; отдалечаваме се от Инвазия от Азия и аз го питам: