— Това позволено ли е?
— Това? — повтаря той и стъкленият му поглед ми подсказва, че е леко пиян.
— Ние двамата да се държим като приятелчета. Приятелят ми Дани би ни нарекъл дружки.
— Защо да не е?
— Ами, защото си ми терапевт.
Клиф се усмихва, размахва малкия си кафяв показалец и ми напомня:
— Какво се разбрахме? Когато не съм в коженото кресло…
— Си просто приятел и фен на Орлите.
— А така — плесва ме той по гърба.
След мача ме канят в автобуса на Инвазия от Азия и с индийците пеем „Летете, Орли, летете“ отново и отново, защото Орлите победиха „Пакърс“ с 31–9 в национален ефир. Когато приятелите на Клиф ме оставят пред дома ми, минава полунощ, но забавният шофьор на име Ашвини надува клаксона на Инвазия от Азия — представлява запис на всички петдесет члена, крещящи „О-Р-Л-И-Т-Е! ОРЛИТЕ!“. Тревожа се, че сигурно са събудили целия квартал, но не мога да не се засмея, докато зеленият автобус се отдалечава.
Баща ми още е буден, седи на дивана в хола и гледа спортния канал. Не ме поздравява, когато ме вижда, но запява на висок глас „Летете, Орли, летете. Летете към победа…“. И аз изпявам песента за пореден път — този път с баща си, а когато приключваме и със скандирането, татко продължава да си тананика бойната песен, докато се оттегля към спалнята, без да ми зададе и един въпрос как съм прекарал деня си, който беше меко казано необикновен, макар Ханк Баскет да направи само две улавяния за двайсет и седем ярда и още не е стигал крайната зона. Понечвам да събера празните бирени бутилки на баща ми, но си припомням маминото нареждане да не разтребвам, докато тя стачкува.
Захващам се с тежестите в сутерена и се опитвам да не мисля за сватбата на Джейк. Това че съм я пропуснал, още ме натъжава въпреки победата на Птиците. Трябва да наваксам за бирата и индийските кебапи, затова тренирам в продължение на много часове.
Търпи мръсотията
Пожелавам да видя сватбените снимки на Джейк, но мама решава да се прави на ударена.
— Какви сватбени снимки? — пита тя.
Но щом й казвам, че съм се запознал с Кейтлин — обядвали сме заедно и вече съм приел съществуването на снаха си — майка ми въздъхва облекчено:
— Е, значи мога да върна сватбените снимки на стената.
Оставя ме до камината в дневната. След малко се връща, подава ми тежък фотоалбум в бяла кожа и започва да нарежда големи снимки в рамки по полицата над камината — снимки на Джейк и Кейтлин, които досега е крила заради мен. Докато разглеждам сватбения албум на брат ми, мама окачва и няколко портрета на Джейк и Кейтлин по стените.
— Беше прекрасен ден, Пат. На всички ни се искаше да си с нас.
Огромната катедрала и скъпарският ресторант показват, че семейството на Кейтлин трябва да е от онези, на които Дани вика „баровци“; питам какво работи бащата на Кейтлин.
— Години наред е бил цигулар в Нюйоркската филхармония, а сега преподава в Джулиард. Теория на музиката. Каквото и да значи това.
Мама приключва с окачването на снимките и сяда до мен на дивана.
— Родителите на Кейтлин са симпатични, но не са наши хора, което се прояви болезнено очевидно на сватбата. Как ти се струвам на тези снимки?
Мама носи шоколадовокафява рокля с кървавочервен шарф и голи рамене. Червилото й пасва идеално на шарфа, но май е попрекалила с грима — прилича малко на миеща мечка. За сметка на това прическата й — Ники би я нарекла „класически кок“ — изглежда много добре, затова казвам на мама, че е излязла чудесно, и тя ми се усмихва.
На лицето на баща ми е изписано напрежение; не изглежда отпуснат на нито една снимка и питам мама дали той одобрява Кейтлин.
— За баща ти тя идва от друг свят, а и не му беше приятно да общува с родителите й — никак даже — но той се радва за Джейк по своя си неизразителен начин — обяснява мама.
Това ми напомня колко странно се държа баща ми и на моята сватба, отказваше да общува с когото и да било, освен ако не го заговореха, а и тогава отговаряше едносрично. Помня как се вбесих на репетицията за сватбата, защото дори не поглеждаше Ники, да не говорим за семейството й. Помня и как майка ми и брат ми ме успокояваха с думите, че баща ми се плаши от промените, но обяснението им ми се изясни едва на другия ден.