Преди да си тръгна, Клиф ми обяснява, че ще смени лекарствата ми и това можело да доведе до нежелани странични ефекти, затова незабавно да съобщавам на майка ми за всякакъв дискомфорт, безсъние, безпокойство и тем подобни — защото можело да му отнеме известно време да налучка правилната комбинация от лекарства — и аз му обещавам да го направя.
По пътя към вкъщи споделям с майка си, че наистина харесвам д-р Клиф Пател и имам надежди за терапията. Благодаря й, задето ме измъкна от лошото място — много по-вероятно е Ники да дойде до Колингсуд, отколкото в психиатрично заведение. Като чува това, мама заплаква. Много странно. Даже отбива от шосето, опира глава на волана и, без да изключва двигателя, плаче дълго, подсмърча, трепери и се вайка. Аз я галя по гърба както тя мен в кабинета на д-р Пател, когато чух онази песен, и след десетина минути тя просто спира да плаче и ме закарва у дома.
Тренирам до късно вечерта, за да наваксам за часа, прекаран при Клиф, а когато си лягам, баща ми е все така затворен в кабинета си и така минава още един ден, без да съм говорил с него. Струва ми се странно да живееш в една къща с някого, с когото не можеш да разговаряш — особено ако става дума за баща ти — и от тази мисъл леко се натъжавам.
Мама не е ходила до библиотеката и нямам нищо за четене. Затова затварям очи и си мисля за Ники, докато накрая тя се пренася заедно с мен в сънищата — както винаги.
Оранжево зарево пронизва черепа ми
Да, наистина вярвам в слънчевите лъчи, най-вече защото ги виждам почти всеки ден, когато излизам от сутерена, нахлузвам си през главата чувал за боклук — торсът ми е увит в найлон, за да се потя повече — и отивам да тичам. Винаги се стремя след десетте часа фитнес да правя петнайсеткилометровия си крос по залез-слънце, така че накрая да тичам на запад покрай игрищата в Найтс Парк, където като дете играех бейзбол и футбол.
Докато тичам през парка, гледам към небето, за да видя какво има да ми предложи денят като предсказание.
Ако слънцето е скрито зад облаци, все се прокрадва по някой лъч, който да ми напомня да продължавам напред, защото знам, че макар и сега положението да изглежда мрачно, жена ми скоро ще се върне. Светлината по ръба на пухкавите сиво-бели кълба ме наелектризира. (Винаги можеш да възпроизведеш този ефект, като сложиш ръка на няколко сантиметра от електрическа крушка и следиш контурите на ръката си с очи, докато временно ослепееш.) Боли ме да гледам облаците, но и ми помага — както повечето неща, които ти причиняват болка. Затова трябва да тичам — и докато дробовете ми изгарят и гърбът ми се бори с чувството за забито в него острие, и мускулите на краката ми се втвърдяват, и сантиметърът увиснала кожа на кръста ми се полюшва, имам чувството, че съм извършил покаянието си за този ден и може би Бог ще е достатъчно доволен от мен и ще ми помогне. Сигурно точно затова цяла седмица ми показваше все интересни облаци.
Откакто жена ми поиска да се разделим за известно време, отслабнах с над двайсет килограма. Според майка ми скоро ще тежа колкото в гимназията, когато играех футбол — колкото и когато се запознах с Ники. Все си мисля, че може би се е разстроила, задето напълнях толкова през петте години на брака ни. Как само ще се изненада, когато изпитателният срок приключи и ме види толкова мускулест!
Ако по залез-слънце няма облаци — както стана вчера — погледна ли към небето, оранжево зарево пронизва черепа ми, заслепен съм. Това е почти също толкова хубаво, защото и то ме изгаря и кара всичко да изглежда божествено.
Докато бягам, винаги си представям, че тичам към Ники и така сякаш намалявам времето до срещата ни.
Възможно най-лошият край
Всяка година Ники прави един голям урок за Хемингуей, затова моля за някой от по-хубавите му романи.
— Нека има любовна история, ако може. Трябва да уча много за любовта, за да бъда по-добър съпруг, когато Ники се върне — обяснявам на мама.
Майка ми се прибира от библиотеката и казва, че според библиотекаря „Сбогом на оръжията“ била най-хубавата любовна история от Хемингуей. Нетърпеливо разтварям книгата и още докато прелиствам първите страници, усещам как поумнявам.