— И след утре вечер приключваш с тези дълги репетиции?
— Да.
— И ще дойдеш на мача с Червенокожите в…
— Хмммм.
— Кажи ми само това: ако дойда на танцовия рецитал, ти ще дойдеш ли с нас на мача в неделя? Липсваш на Инвазия от Азия и честно казано, имаме чувство, че прокълна Орлите, като ги заряза посред сезона. Горкият Баскет улови само две топки в последните три мача, а тази седмица нямаше нито едно улавяне. И Птиците загубиха три поредни мача. Липсваш ни на „Линк“, Пат.
— Не мога да говоря по този въпрос, докато не приключи танцовият рецитал утре вечер. Мога да кажа само, че трябва да намеря възможно най-много хора, които да ни аплодират с Тифани, за да повлияем на съдиите. Повярвай, много е важно да спечелим, а според Тифани реакцията на публиката подвежда съдиите.
— Ако дойда, след състезанието ще говорим ли за нещото, за което не бива да говориш?
— Клиф, до утре вечер не мога да говоря за това.
— Добре тогава, а аз не мога да ти кажа дали ще дойда да ви гледам — отсича Клиф.
Отначало го вземам за блъф, но той повече не повдига въпроса и накрая на сеанса ме обзема чувството, че съм пропилял шанса си да доведа Клиф и жена му на рецитала, което силно ме потиска.
Здравейте, свързахте се с телефонния секретар на Джейк и Кейтлин. Моля оставете съобщение след сигнала. Бийп.
— Джейк, извинявай, задето звъня толкова късно, но чак сега приключих репетицията. Знам колко ми се сърдиш, защото мислиш, че съм урочасал хората, които в момента ме карат да тананикам, но ако доведеш Кейтлин на танцовия ми рецитал, вероятно ще мога да направя онова нещо, което правехме всяка неделя, особено ако ни аплодирате много силно. Трябват ни хора да ни аплодират, защото съдиите понякога се влияят от публиката. Изключително важно е да спечелим това състезание. Като твой брат те моля да доведеш жена си в „Плаза“…
Бийп.
Затварям и пак набирам.
Здравейте, свързахте се с телефонния секретар на Джейк и Кейтлин. Моля оставете съобщение след сигнала. Бийп.
— В хотел „Плаза“ в…
— Ало? Наред ли е всичко?
Гласът на Кейтлин е — така ме стряска, че затварям с пълното съзнание как съм пропилял шанса си да доведа Джейк на танцовия рецитал.
— Пат, знаеш го, ще дойда, разбира се. И ще те аплодирам силно, но победата не е най-важното — казва мама. — Впечатляващото е, че само за няколко седмици се научи да танцуваш.
— Все пак попитай татко, става ли?
— Добре. Но не се надявай много. Танцов рецитал е последното нещо, което би посетил, дори и Орлите да бяха спечелили последните три мача.
Пада като сянка върху мен
В събота Вероника ни оставя пред хотел „Плаза“ и точно преди да потегли, казва:
— Отпуснете се.
Вървя след Тифани през фоайето, където от четири кули в голям фонтан пръска вода поне на три метра височина. В басейна плуват истински рибки, а наоколо има надписи „НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ МОНЕТИ ВЪВ ФОНТАНА“. Тифани е идвала и преди. Направо подминава информацията и ме повежда през лабиринт от коридори със златисти тапети и скъпарски лампи, изобразяващи големи бронзови риби с крушки в устата. Накрая намираме залата, където ще се проведе танцовият рецитал.
От двете страни на голяма сцена висят червени завеси. Високо над дансинга е окачен огромен транспарант с надпис: „ТАНЦИ СРЕЩУ ДЕПРЕСИЯТА“. Отиваме да се регистрираме и се оказва, че сме първите пристигнали състезатели, и дебелата жена, която отговаря за това, ни осведомява:
— Регистрацията започва чак след един час.
Сядаме на последния ред. Оглеждам се. Над нас се люшка грамаден полилей, а таванът е доста необичаен — по него са налепени пластмасови цветчета и ангелчета, и разни други гъзарии. Тифани е притеснена. Непрекъснато си пука кокалчетата.
— Добре ли си? — питам я.
— Моля те, не ми говори преди изпълнението. Носи лош късмет.
Спирам се на едно място и скоро започвам и аз да се притеснявам, особено защото за мен залогът е много по-голям отколкото за Тифани, а тя очевидно е разстроена. Опитвам се да не мисля за опасността да загубя шанса си да изпратя писмо на Ники, но, естествено, вече не съм в състояние да мисля за нищо друго.