Когато другите състезатели започват да пристигат, забелязвам, че повечето приличат на гимназистки. Намирам го за доста странно, но си мълча — най-вече защото не ми е разрешено да говоря с Тифани.
Регистрираме се, даваме песента си на озвучителя, който явно помни Тифани от миналата година, защото отбелязва:
— Пак сте тук?
Тифани кимва и отиваме зад кулисите да се преоблечем. За щастие успявам да си сложа трикото, преди някой от другите участници да е дошъл.
Стоя си кротичко до Тифани в далечния край и си гледам работата, когато една грозна жена довтасва с клатушкане и се сопва на Тифани:
— Знам, че вие, танцьорите, сте доста либерални по отношение на телата си. Но нима очаквате да позволя на непълнолетната си дъщеря да се преоблича пред този полугол мъж?
Тифани вече е много притеснена — ясно ми е, защото даже не наругава грозната жена, която между другото ми напомня по разплутия си вид и бухналата бабешка прическа за една от сестрите в лошото място.
— Е? — настоява майката.
Забелязвам килер в другия край на стаята.
— Ако искате, ще отида там, докато всички се преоблекат.
— Става — склонява жената.
С Тифани влизаме в склада, пълен със стари, прилични на пижами костюми най-вероятно от детско шоу — костюми на лъвове, тигри и зебри. Прашен кашон с ударни инструменти — дайрета, триангели, чинели и дървени пръчки да ги удряш една в друга — ми напомня за музикалната стая на лошото място и за сеансите с релаксираща музика, на които ходех в началото, докато не ме изритаха. И изведнъж ме връхлита ужасяваща мисъл: ами ако някой от другите състезатели танцува на песен на Кени Джи?
— Провери на кои песни ще танцуват другите — обръщам се към Тифани.
— Казах ти да не ми говориш преди изпълнението.
— Просто провери дали някой няма да танцува на песен на джаз изпълнител с инициали К. Дж.
След секунда замисляне тя налучква:
— Кени…
Затварям очи, тананикам си монотонно и броя на ум до десет, като изпразвам съзнанието си.
— Боже — въздъхва Тифани, но все пак става и излиза от склада.
Връща се след десет минути.
— Няма песни на този човек — осведомява ме Тифани и сяда.
— Сигурна ли си?
— Казах ти — няма Кени Джи.
Затварям очи, тананикам си монотонно и броя на ум до десет, като изпразвам съзнанието си.
Някой почуква, Тифани отваря вратата и виждам колко много майки има сега зад кулисите. Жената, която почука, казва на Тифани, че всички танцьори са регистрирани и преоблечени. Излизам от склада и с шок установявам, че ние с Тифани сме по-възрастни от всички останали състезатели поне с петнайсет години. Обградени сме от тийнейджърки.
— Не оставяй невинният им вид да те заблуди — прошепва ми Тифани. — Всичките са малки усойници… и необикновено талантливи танцьорки.
Дават ни възможност да порепетираме на сцената на хотел „Плаза“, преди публиката да е пристигнала. Изпълняваме танца си перфектно, но повечето от другите танцьори също се справят впечатляващо и започвам да се безпокоя, че няма да спечелим.
Точно преди началото на състезанието извеждат участниците пред публиката. Обявяват нашите имена, двамата с Тифани излизаме напред, помахваме и чуваме умерено ръкопляскане. Заради прожекторите не се вижда добре, но забелязвам родителите на Тифани на първия ред заедно с малката Емили, Рони, Вероника и жена на средна възраст — вероятно д-р Лили, терапевтката на Тифани, защото Тифани беше споменала, че тя ще присъства. Докато слизаме от сцената, плъзвам поглед през задните редици, но не виждам майка си. Не виждам Джейк. Не виждам татко. Не виждам Клиф. Усещам, че ми става мъчно, макар и така или иначе да не очаквах друг, освен мама. Може би мама все пак е тук някъде, мисля си, и от тази мисъл ми става малко по-добре.
Зад кулисите започва да ми се струва, че аплодисментите за другите участници бяха по-шумни, тоест имат повече фенове от нас. Сега жената, която обявяваше имената ни, държи реч и подчертава, че това е концерт, а не състезание, но аз все така се тревожа дали Тифани ще си получи златния трофей, защото в противен случай шансът ми да пиша на Ники ще пропадне.
По график нашето изпълнение се пада последно и докато другите момичета танцуват, аплодисментите варират от умерени до ентусиазирани, което ме изненадва, защото на репетицията всички хореографии ми се видяха чудесни.