В края на проповедта се прекръствам, а после на всички раздавам запалени свещи и изпяваме „Тиха нощ, свята нощ“. Мама лекичко се обляга на мен, аз премятам ръка през рамото й и нежно го стисвам. Тя ме поглежда и се усмихва:
— Доброто ми момче — прошепва, окъпана в светлината на свещите, и двамата запяваме заедно с другите хора.
Когато се прибираме, баща ми си е легнал. Мама сипва малко яйчен пунш, запалва лампичките и ние пием на светлината на коледната елха. Мама говори за играчките, които ние с Джейк правехме като малки. Посочва боядисани борови шишарки, малки рамки от сладоледени клечки с наши детски снимки, еленчета от щипки за пране и лулички.
— Помниш ли, когато направи това в еди-кой си клас? — пита тя пак и пак и аз всеки път кимам, макар че не помня да съм правил тези играчки.
Чудно как мама си спомня всичко, свързано с нас с Джейк, и някак усещам, че Ники никога не би могла да ме обича повече от мама, колкото и да подобря характера си. Точно това обичам най-много у мама.
Тъкмо допиваме пунша и на вратата се позвънява.
— Кой ли може да е? — пита мама с драматична интонация, знак, че много добре знае кой е.
Изпълва ме вълнение — да не би да е Ники, да не би мама да е измислила най-хубавия коледен подарък? Зад вратата обаче са само Рони, Вероника, Тифани и малката Емили. Всички се вмъкват в антрето и запяват коледна песен. По едно време Тифани спира да пее, но Рони и Вероника продължават до края, а на лицето на мама грее усмивка, докато слуша благата вест, която те ни носят. Малката Емили е увита като ескимос, но от песента на родителите й малкото й кръгло личице засиява доволно. Дори виждам отражението на елхата в тъмните й очи. Докато пее, семейството на Рони изглежда щастливо, и аз завиждам на приятеля си.
Тифани гледа в пода, но на припева пак се присъединява към пеенето.
Рони задържа последната нота от песента твърде дълго, но мама все пак ръкопляска, а после всички сядаме около елхата и пием пунш.
— Ще раздадеш ли подаръците на приятелите си? — подканва ме мама.
През последните няколко седмици тя ме водеше на пазар и заедно избрахме подаръци за всички, които ми помагат да оздравея, защото според нея е важно по празниците да се отблагодаряваме на специалните хора в живота си. Клиф направо се влюби в мишената за дартс на Орлите, а сега се оказва, че и Вероника, и Тифани харесват новите си парфюми — слава Богу, след като общо взето подуших всяко едно шишенце в Чери Хил Мол. Рони страшно се радва на официалната кожена топка на Националната футболна лига, която му взех, за да може да поработи над подаванията си. А малката Емили прегръща плюшения орел с фланелка на Орлите, избран от мен специално за нея, и даже започва да дъвче жълтия клюн, щом разкъсва опаковката.
Заради мама се надявам татко да слезе и да се присъедини към нас, но той не го прави.
— И ние имаме подарък за теб — обажда се Рони. — Хайде, Ем. Да дадем подаръка на чичо Пат.
Той подава на Емили кутия, твърде тежка за нея, независимо че тя вече ходи доста добре, и Рони й помага да ми я донесе.
— За Пап! — казва Емили и започва да разкъсва опаковката.
— Искаш ли да ми помогнеш? — питам я, докато тя съдира остатъка от хартията пред погледите на цялата компания.
След като Емили вижда сметката на опаковката, аз отварям кутията, ровичкам през хартиените лентички и напипвам нещо като плакет. Вадя го от хартията и виждам, че е снимка в рамка на Ханк Баскет. Той е в крайната зона с топка в ръка.
— От мача с Далас е — уточнява Рони.
— Виж какво пише на снимката — включва се и Вероника.
За Пат
Ти летиш към победа!
Ханк Баскет №84
— Това е най-страхотният подарък! Как накарахте Баскет да я подпише?
— Братовчедът на Вероника е бръснар — обяснява Рони — и един от клиентите му работи в рекламния отдел на Орлите, така че пуснахме връзки. Вини твърди, че според клиента му това била първата молба за автограф на Баскет и №84 яко се развълнувал, защото някой е поискал точно негов автограф, а той не е много търсен.