Продължителното взиране в чужди очи се оказа нещо доста силно. Ако не ми вярвате, опитайте сами.
Естествено, започнах да виждам Ники, което беше странно, защото гледах в очите Дани, а Дани е сто и деветдесетсантиметров афроамериканец и ни най-малко не прилича на бившата ми жена. И въпреки това докато зениците ми бяха приковани в неговите, сякаш гледах право в очите на Ники. Аз пръв заплаках, но ме последваха и други. Студентката дойде при нас, каза ми, че съм смел и ме прегърна, което беше мило. Дани не каза нищо.
Същата нощ се събудих от грухтенето на Джаки. Когато отворих очи, ми трябваха няколко секунди да се осъзная и после зърнах Дани, надвесен над мен.
— Дани?
— Името ми не е Дани.
Гласът му ме уплаши, защото не очаквах да проговори, особено при положение че откакто дойде, не бе изричал нито дума.
— Името ми е Мад Нипър.
— Какво искаш? — попитах. — Защо си в стаята ми?
— Само исках да ти кажа уличното си име, за да станем приятелчета. Но сега не сме на улицата, така че можеш да продължиш да ми викаш Дани.
И с тези думи Дани излезе от стаята, а Джаки спря да грухти.
Всички в лошото място доста се стреснаха, когато на другия ден Дани започна да говори. Докторите смятаха, че са постигнали пробив, но не беше така. Дани просто бе решил да проговори. Наистина станахме приятелчета и правехме всичко в лошото място заедно, включително и фитнес. И малко по малко узнах историята на Дани.
Той бил изгряващ рапър от Северна Филаделфия под името Мад Нипър и току-що бил подписал договор с „Тъфър Трейд“, малка звукозаписна компания от Ню Йорк. Пеел в клуб в Балтимор, когато избухнала свада и някак — Дани често променяше подробности от историята, та не мога да кажа със сигурност как е станало — го ударили по тила с лост, закарали го на пристанището и го хвърлили във водата.
Дани най-често твърдеше, че група балтиморски рапъри, които трябвало да пеят след Мад Нипър, го поканили да пушат трева в уличката зад клуба, но когато излязъл, другите рапъри почнали да му правят проблеми, задето пеел в техния квартал. А когато се оправдал с по-големите си продажби, всичко угаснало и той умрял — вярно е: в картона му пише, че няколко минути бил мъртъв, преди парамедиците да успеят да го съживят.
За късмет на Дани някакъв човек чул плясъка на Мад Нипър във водата, успял да го измъкне веднага щом рапърите си тръгнали и повикал помощ. Дани твърди, че солта във водата поддържала мозъка му жив, но не разбирам как точно, особено след като го хвърлили в мръсното пристанище, а не в океана. След операция за отстраняване на частици от черепа му от мозъка и дълъг престой в болница, докарали Дани в лошото място. Най-страшното било, че загубил способността си да рапира — просто вече не можел да измисля текста, поне не толкова бързо колкото преди — затова дал обет за мълчание, който нарушил чак след дългото взиране в очите ми.
Веднъж попитах Дани кого е видял в очите ми и той отговори: леля Джасмин. Поисках да знам защо е видял точно леля си Джасмин и той ми разказа, че тя го отгледала, докато станал мъж.
— Дани? — промълвявам на колене пред яслите.
— Кой си ти?
— Пат Пипълс.
— Белия Пат от Балтимор?
— Да.
— Как?
— Не знам.
— Окървавен си. Какво е станало?
— Бог ме наказа, но после ме доведе тук.
— Как си разгневил Бог?
— Проклех го, но после му се извиних.
— Ако наистина си Пат Пипълс, как ми е името?
— Мад Нипър, известен и като Дани.
— Вечерял ли си?
— Не.
— Обичаш ли шунка?
— Да.
— Искаш ли празнична вечеря с нас с леля Джасмин?
— Добре.
Дани ми помага да се изправя и когато влизам с куцане в дома на леля Джасмин, надушвам аромата на борови иглички и печена шунка, и сок от ананас. Има малка елха, украсена с пуканки и шарени блещукащи светлинки, на полицата над фалшива камина са окачени два чорапа в зелено и червено, а по телевизията върви мачът между Орлите и Каубоите.