Обичам те и затова ще ти кажа нещо, което съм споделяла единствено с терапевта си. Малко е извратено, но се надявам да го приемеш. Отначало не смятах да ти го разкривам, но реших, че положението няма как да стане още по-лошо и в момента малко откровеност може да се окаже полезна.
Не знам дали ти е известно, че Томи беше полицай. Работеше в полицията на Медоусвил и беше нещо като съветник в гимназията. Така през половината си работно време съветваше и работеше с проблемни тийнейджъри, а през другата половина си беше нормално ченге. Казвам ти го, защото е важно да разбереш, че Томи беше добър човек. Не заслужаваше да умре и смъртта му напълно доказва колко случаен и прецакан, и произволен е животът, докато не намериш някого, който да му придаде смисъл, та било то и временно.
Както и да е, Томи много го биваше с тийнейджърите и дори организира клуб в гимназията, целящ да обърне внимание на проблема с шофирането след употреба на алкохол. Много от родителите смятаха, че клубът намира извинение на непълнолетните да пият, защото не беше клуб срещу употребата на алкохол от непълнолетни, а клуб срещу шофирането след употреба на алкохол, та се налагаше Томи да се бори да не го затворят. Томи ми каза, че много гимназисти пиели всеки уикенд, а мнозина от родителите в града нямали нищо против това. Но най-странно ми беше друго: децата отишли при него и го помолили да основе клуба, защото се тревожели да не би някой да пострада или да загине, ако приятелите им не престанат да шофират след купоните. Можеш ли да си представиш тийнейджър да говори така с ченге? Такъв си беше Томи, хората му се доверяваха веднага.
Така че Томи организираше срещи и дори направи караоке вечер за учителите — учениците плащаха, за да чуят любимите си учители да изпълняват нашумелите хитове. Томи умееше да убеждава хората да правят подобни неща. Аз ходех на тези събития; Томи стоеше на сцената с всички онези тийнейджъри и пееше и танцуваше с другите учители; беше убедил всички да си сложат разни откачени костюми — и родителите, и учениците, и директорите бяха усмихнати до уши. Човек не можеше да се сдържи, защото от Томи се лееше положителна енергия. И на тези събития винаги изнасяше речи — изброяваше факти и статистики за шофирането след пиене.
Всички слушаха Томи. Всички го обичаха. Толкова много го обичах, Пат.
Нещо странно у Томи беше, че все му се правеше секс. Постоянно искаше да се любим. Още щом се прибереше от работа и ми налиташе. Всяка сутрин ме будеше и ме натискаше. Трудно успявахме да си довършим вечерята, без ръцете му да се плъзнат по краката ми под масата. И когато Томи си беше вкъщи, нямаше начин да изгледам нещо по телевизията докрай, защото дойдеха ли рекламите, веднага ме поглеждаше по онзи начин. Бяхме много диви и през първите десет години от брака ни обожавах това. Но след десет години нонстоп секс малко взе да ми омръзва. Искам да кажа… животът не е само секс, нали? Така че една ясна слънчева сутрин, след като току-що се бяхме любили под кухненската маса, чайникът засвири, така че станах и налях две чаши.
— Мисля, че няма да е зле да ограничим секса до еди-колко пъти седмично — казах.
Никога няма да забравя изражението му. Сякаш го бях простреляла в корема.
— Нещо не е наред ли? — попита ме. — Греша ли някъде?
— Не. Нищо подобно.
— Какво има тогава?
— Не знам. Нормално ли е да правим секс по няколко пъти на ден?
— Не ме ли обичаш вече? — попита Томи с онзи израз на обидено момченце, който още виждам, като затворя очи вечер.
Разбира се, казах на Томи, че го обичам повече от всякога, но просто искам малко да намалим секса; искам да си говорим повече, да се разхождаме и да си намерим нови хобита, та сексът пак да стане нещо специално.
— При толкова много секс магията някак се губи.
Помня, че по някаква странна причина предложих да тръгнем на уроци по езда.
— Значи смяташ, че магията се е изгубила? — промълви той и този въпрос се оказа последното, което някога ми каза. „Значи смяташ, че магията се е изгубила?“
Помня колко дълго му говорих след това, уверявах го, че ще правим колкото секс иска и това е било само предложение, но той беше наранен. През цялото време ме гледаше с подозрение, все едно му изневерявам или нещо такова. Но не му изневерявах. Просто исках да позабавим нещата, за да ценя секса повече. Само исках да му кажа, че не бива да се прекалява с хубавите неща. Но очевидно го бях наранила, защото преди да успея да му обясня, той стана и се качи горе да се изкъпе. Излезе, без да каже довиждане.