— Докато пътувахме по старата ми улица, валеше сняг. Това не е много обичайно за Мериленд и затова е голямо събитие за децата. На земята имаше само около сантиметър — едва я покриваше — но все пак достатъчно да направиш снежна топка. Видях Ники и Филип навън и те си играеха с две деца — по цветовете на дрехите им съдя, че онова в морскосиньото беше момченце, а онова в прасковеното — малко момиченце. Докато минавахме покрай тях, помолих Джейк да заобиколи и да паркира на половин пресечка оттам, та да можем да наблюдаваме как новото семейство на Ники играе в снега. Старата ми къща е на оживена улица, така че едва ли щяхме да привлечем вниманието на Ники. Джейк направи каквото го помолих и спря двигателя, но остави чистачките, за да мога да гледам. Свалих прозореца си — заради гипсирания крак бях на задната седалка — и дълго гледахме как семейството играе, толкова дълго, че накрая Джейк пак запали двигателя и включи парното, защото му стана много студено. Ники носеше дългия шал на бели и зелени райета, с който някога ходех на мачовете на Орлите, кафяво палто и червени ръкавици. Тъмнорусата й коса висеше свободно изпод зелената шапка; толкова много къдрици. Замеряха се със снежни топки; новото семейство на Ники си играеше щастливо в снега. Личеше си, че децата обичат баща си и майка си и бащата обича майката, и майката обича бащата, и родителите обичат децата — всички се замеряха със снежни топки толкова любящо, гонеха се, смееха се и се търкаляха в снега, и…
Млъквам, защото гърлото ме стяга и ми е трудно да говоря.
— Мъчех се да видя лицето на Ники и дори от това разстояние забелязвах, че усмивката не слиза от лицето й и е много щастлива и това някак се оказа достатъчно за мен да сложа официално край на изпитателния срок и да пусна финалните надписи на моя филм, без дори да се изправя пред Ники, така че просто помолих Джейк да ме върне в Ню Джърси и той го направи, сигурно защото е най-добрият брат в целия свят. Така че май просто искам Ники да е щастлива, дори и щастието й да не включва мен, защото аз имах своя шанс и не се оказах особено добър съпруг, а Ники беше страхотна съпруга и…
Пак се налага да млъкна. Преглъщам няколко пъти.
— Просто ще помня тази сцена като хепиенда на филма за стария ми живот. Как Ники играе в снега със семейството си. Изглеждаше толкова щастлива… и новият й съпруг, и двете й деца…
Спирам да говоря, защото думите отказват да излязат от устата ми. Сякаш студеният въздух е вледенил езика и гърлото ми; сякаш студът прониква в белите ми дробове и смразява гърдите ми отвътре.
С Тифани стоим дълго на моста.
Макар лицето ми да е вкочанено, започвам да чувствам топлина в очите си и изведнъж осъзнавам, че пак съм заплакал. Избърсвам си очите и носа в ръкава на палтото и заплаквам на глас.
Чак когато преставам да плача, Тифани най-после проговаря, но не за Ники.
— Нося ти подарък за рождения ден. Не е нищо особено. И не съм го опаковала и не ти взех картичка, защото, ами… защото съм побърканата ти приятелка, която не купува картички и не опакова подаръци. И знам, че закъснях с цял месец, но все пак…
Тя сваля ръкавиците си, разкопчава няколко копчета и вади подаръка от вътрешния джоб на палтото си.
Поемам го от ръцете й — десетина дебели гланцирани листа — някъде десет на двайсет сантиметра всеки и свързани със сребърен болт в горния ляв ъгъл. На корицата пише:
на
ОБЛАЦИТЕ
за
НАБЛЮДАТЕЛИТЕ НА НЕБЕТО
Лесен за употреба,
качествен каталог
за природолюбители.
— Все гледаше облаците, докато тичахме — обяснява Тифани, — та си помислих, че може да ти се прииска да разпознаваш различните форми.
Развълнувано вдигам корицата, за да погледна първата гланцирана страница. Прочитам всичко за четирите основни вида облаци — слоести, дъждовни, кълбести и перести — и гледам красивите илюстрации на различните вариации на четирите групи и после с Тифани някак се озоваваме легнали по гръб насред същото футболно игрище, където играех като дете. Гледаме небето, което е по зимно сиво, но Тифани казва, че ако почакаме достатъчно, облачната маса сигурно ще се разкъса и с помощта на „Каталога на облаците“ ще можем да разпознаем отделните облаци. Лежим на замръзналата земя много дълго и чакаме, но в небето виждаме само плътно сиво одеяло — според новия ми каталог на облаците се нарича нимбостратус: „сива облачна маса, от която падат силни и продължителни валежи от дъжд и сняг“.