— Мога само да те обичам.
За момент Джейк ме гледа все едно съм го ударил в корема. Премигва няколко пъти сякаш е на път да заплаче, след което ме прегръща с две ръце.
— Съжалявам — промълвява той и ме притиска в обятията си по-дълго, отколкото ми се иска — всъщност не е кой знае колко време, освен ако не става дума за Ники.
Джейк ме пуска и обявява:
— Нося ти подарък.
Вади от найлонова торбичка фланелка на Орлите и ми я мята. Улавям я и виждам номер 84 — разпознавам го като номер на уайд рисивър1, но името не ми е известно. „Номер 84 не беше ли онзи младок Фреди Мичъл?“, мисля си, но си мълча, защото не искам да обидя брат си, който е бил така добър да ми купи подарък.
— Кой е този Баскет? — питам за името на фланелката.
— Новобранецът Ханк Баскет? Той е сензацията на предсезона. Тези фланелки са голям хит във Филаделфия. И сега и ти си имаш такава за мачовете.
— За мачовете ли?
— Щом вече си вкъщи, ще си искаш някогашното място, нали?
— На „Вет“ ли?
— На „Вет“? — Джейк се засмива и поглежда майка ми. Тя изглежда уплашена. — Не, на „Линкълн файненшъл фийлд“.
— Какво е „Линкълн файненшъл фийлд“?
— В онова място не ви ли даваха да гледате телевизия? Това е домът на Орлите, стадионът, където любимият ти отбор играе вече три сезона.
Знам, че Джейк ме лъже, но не казвам нищо.
— Както и да е, мястото ти е до нашите със Скот. Сезонни билети, брато. Яко, а?
— Нямам пари за сезонни билети — отвръщам, защото в началото на изпитателния срок оставих на Ники къщата, колите и банковите сметки.
— Аз съм се погрижил — Джейк ме удря по ръката. — Може и да не бях добър брат през последните години, но сега като си вкъщи, ще компенсирам.
Благодаря на брат си, а мама пак заплаква. Плаче толкова силно, че се налага да излезе от стаята. Много странно — нали с Джейк се сдобрихме, а и сезонните билети за Орлите са страхотен подарък, да не говорим пък за фланелката.
— Облечи си фланелката на Баскет, братко.
Слагам я и изпитвам приятно чувство да нося зеления цвят на Орлите, особено пък на фланелка, избрана от Джейк специално за мен.
— Само почакай да видиш колко добро ще е тази година твоето момче Баскет — предупреждава ме Джейк по доста странен начин, все едно бъдещето ми е някак свързано с новобранеца на Орлите Ханк Баскет.
Бетонната поничка
Забелязвам, че баща ми изчаква чак до началото на мача, преди да дойде при нас в хола. Мачът е предсезонен, затова не изпълняваме ритуалите си за сезонните мачове, но татко все пак е облякъл фланелката си на Макнаб с номер 5 и седи на ръба на дивана, готов да скочи на крака. Кимва важно на брат ми, но мен пренебрегва напълно, и то след като с мама се караха в кухнята и я чух как му казва: „Моля те, опитай да си поговориш с Пат“. Мама нарежда храната на сгъваеми масички, сяда до Джейк и всички се заемаме с яденето.
Храната е чудесна, но само аз го отбелязвам. Мама изглежда поласкана от комплимента. Както винаги пита:
— Смяташ ли, че я бива? — защото макар да е страхотна готвачка, се държи много скромно по въпроса.
— Какво очакваш от Птиците тази година, тате? — пита Джейк.
— Осем и осем — отвръща баща ми песимистично както винаги в началото на футболния сезон.
— Единайсет и пет — възразява брат ми, при което баща ми поклаща глава и въздъхва. — Съгласен ли си? — обръща се брат ми към мен и аз кимвам, защото съм оптимистично настроен, а единайсет победи най-вероятно ще вкарат Орлите в плейофите.
Щом имаме сезонен абонамент, значи са ни осигурени билети и за плейофите, стига Птиците да получат домакинство. Няма нищо по-хубаво от плейофен мач на Орлите.
Признавам, не следях Птиците през почивката преди сезона, но когато обявяват стартовия състав, съм наистина изненадан, защото мнозина от любимите ми играчи вече не са в отбора. Дюс Стейли. Хю Дъглас. Джеймс Траш. Кори Саймън. Всички до един. Иска ми се да попитам: „Кога? Защо?“, но си замълчавам от страх да не би брат ми и баща ми да си помислят, че вече не съм верен фен, както предрекоха, когато се преместих в Балтимор с Ники и се отказах от сезонните си билети.
На всичкото отгоре, за моя изненада Птиците не играят на „Ветеранс стейдиъм“, а на „Линкълн файненшъл фийлд“, точно както твърдеше Джейк. Някак са смогнали да построят цял стадион от миналия сезон насам, а аз явно съм пропуснал шумотевицата, докато съм бил затворен в лошото място. И все пак нещо не ми се връзва.