Първо ниво. Вкъщи сте и сте в безопасност. Знаете къде се намира всичко и сте най-спокойни. Това може да се нарече първо ниво. В момента, в който напускате дома, превключвате на второ ниво. С течение на времето това ще се превърне в навик. Гледате къде вървите сякаш да не се спънете в паважа или да не настъпите нещо неприятно. Очите ви се движат отдолу нагоре, като погледът тръгва от земята пред вас.
Второ ниво. В това ниво на готовност следите и разучавате с поглед най-близкото ви обкръжение. Вдигнете поглед, след това погледнете спокойно наляво и надясно, но без да показвате нервно напрежение. Преди да
потеглите, погледнете и назад.
Движете погледа си нагоре, надолу и около вас. Този тип готов
ност се превръща във втора природа при хора, които прекарват повече време сред природата, в горите и по планините. По този начин избягват препъванията или стъпването върху змии, виждат
следите от животни, разпознават различните птици и малки твари. Става дума за силно усещане за живота и също така за начин за
предпазване.
. / Я ■
■ т '
,/Л
’7.''
•
В градски условия второто ниво на готовност е първата крачка към самозащитата. Постоянно се оглеждайте и се интересувайте от всичко, което виждате. Така ще научите повече за света, в който живеете, и ще настроите сетивата си. От гледна точка на сигурността нищо няма да ви убегне. Гледайте през рамо от време на време. Вдигайте поглед към сградите и дърветата. Хвърляйте поглед към хоризонта. Следете трафика. Можете мислено да се забавлявате по този начин. Анализирайте света около вас, докато вървите. Защо
Мисловна нагласа
се е забързал онзи човек? Какво ли се е случило с предното стькло на колата ей там? Ще се забие ли онази кола в дървото? Това жена му ли е, или приятелката му? Онази къща на адвокат ли е, или на рок звезда? Толкова много хора, които всекидневно пътуват до работата и обратно, се оплакват, че постоянно скучаят. Същевременно всички те ходят с наведени глави, мислят за проблемите си, мечтаят какво биха искали да кажат на началника си, а светът около тях се върти.
Трето ниво. Когато сте във второ пиво на готовност, няма да ви прегазят и никой няма да ви налети. Ще анализирате много бързо ситуацията, която би довела до трето ниво. Виждате банда младежи пред вас. Преценяват ви и започват да ви зяпат. Дали сте си малко време да прецените ситуацията, като заставате нащрек и бързо преминавате на другия тротоар. Ако и те пресекат, третото ниво на готовност автоматично ще се включи. То ще прикове вниманието ви върху случващото се и ще ви подготви за битка, ако другите техники не дадат резултат. Няма как да сте в трето ниво на готовност през цялото време, защото отделянето на адреналин ви дава внезапна енергия да избягате или да се биете и равнището му не може да се поддържа твърде дълго. Колкото по-дълго го поддържате, толкова по-изморени ще бъдете. Общо взето, не може да се разхождате като рейнджър през цялото време.
Подобна е и ситуация, в която забележите, че някой ви следи. Пресечете улицата и тръгнете да се връщате назад, откъдето сте дошли. Ако човекът, който си мислите, че ви следи, продължи пак след вас, вече трябва да минете на трето ниво на готовност. Не му позволявайте да ви нападне на безлюдно място, насочете се натам, къдсто има много хора и бихте могли да получите помощ. Влезте в заведение, стойте с други хора. Винаги търсете помощ, когато това е възможно. Бягането по малки улички, задни дворове и изоставени сгради е за филмите. Най-много се нуждаете от хора около вас. Ако въпреки всичко попаднете на безлюдно място и няма кой да ви помогне, ако нямате път за бягство, ако преследвачът заплашва вашата сигурност - вече е настъпил моментът за самозащита.
КОНФЛИКТ
Най-лесният начин да се стигне до бой е като влезете в словесен спор с някого. Често такива неща се случват в резултат на мъжкото репченс ,,К’во ме зяпаш, бе!“. Нечий поглед се приковава върху вашия и вие отвръщате със същото, вместо да пречупите напрежението, като се почешете по носа или като погледнете встрани. Ако ви предизвикат в такава ситуация, най-добре е да не отговаряте със същото. Ако някой реши да се прави на оригинален с „К’во зяпаш, бе?“, просто му отговорете: „ Извинете“. Няма значение дали нападателят греши, не започвайте кавга, защото единственият й възможен изход е насилие. Трябва само да кажете: „0, съжалявам, припознах се“. Дръжте се приятелски. Една усмивка много помага в подобни ситуации. Няма значение дали ще ви помислят за глупак. Ако кажете „съжалявам“ и се отдръпнете, ще покажете, че не проявявате агресивност. Ако другият човек продължи с настоявания като „Я да се разберем навън!“, вече ще знаете, че иска да продължи с конфронтацията. Също така ще знаете, че вече ви е подценил. Сбъркал е, а вие имате изненадата като коз в ръцете. Той ще помисли, че сте се отдръпнали, защото е успял да ви уплаши. Не знае, че смятате ненужното насилие за глупост и определено няма представа, че сте физически тренирани и подготвени. Ще направи първата крачка и ще ви нападне, но вие можете да изберете момент за внезапно действие и ще контролирате боя.