Образец за добра поза по всички правила на възпитанието предложи Маргарет Тачър при първото си интервю пред съветската телевизия, което и българската публика можа да наблюдава: с прибрани и покрити от роклята колене и стиснати в полата ръце, с изправен гръб, леко вдигната глава и с усмивка.
От книгата на придворната г-жа Станчова може да се научи, че някога в двора на цар Фердинанд добрият тон не е разрешавал на неомъжена жена да седне на диван или канапе поради презумпцията, че до нея можел да седне мъж. Неомъжената млада жена трябвало да сяда винаги на стол.
Колкото и да е удобно, поставянето на краката върху ниска масичка е непрепоръчително.
В първите години след войната американски дипломат, който бил на посещение в Министерството на външните работи, сложил краката си на масичката. Българският дипломат веднага качил там своите.
Събуването на обувките пред вратата е навик на хора, живяли на село в кал и сред добитък. В мръсния град за домакинята също би било приятно, ако членовете на семейството и гостите се събуваха, но събуването не е прието. Редно е хората да не влизат в дом с мръсни и кални обувки и дрехи.
Един балкански дипломат бил поканен на вечеря у известен френски писател. Тъй като навън валял обилен дъжд, той понечил в антрето да събуе мокрите си обувки. Помислила, че може и да се съблече, домакинята едва го удържала.
ТАНЦИ. Който може и обича да танцува, трябва преди всичко да е в много чист и приличен външен вид, за да покани на танц. Няма възрастова граница за танцуването, ако човек е във форма и танцува прилично. Мъжът кани първо своята дама, после домакинята и след това останалите. От една и съща маса мъжът трябва да покани съпругата на приятеля, колегата или началника си. Приела поканата, дамата благодари с кимване и се насочва първа към дансинга, оставила чантата си на масата. По време на танца не се подсвирква, тананика или отмерва такта, а се води незначителен разговор. Не се блъскат другите двойки. Ако това стане, извинява се само кавалерът. Накрая той аплодира, за да покаже, че желае още един танц. Дамата дава съгласие, че е готова за нов танц, като остава на дансинга докато той започне. След танца кавалерът завежда дамата до мястото й, благодари й с лек поклон, а тя му отговаря само с усмивка. Веднъж отказала на някого танц, дамата не бива да приема да танцува през цялата вечер.
БАКШИШ. До неотдавна се смяташе, че бакшишът обижда човека. По този въпрос мненията са различни, но трябва да се знае, че в повечето европейски страни този въпрос е регламентиран. В кафенета и ресторанти на касовата бележка е вписано дали е включен бакшиш от 12 или 15 процента. Когато не е включен, клиентът е длъжен да го прибави към стойността на консумацията. В киносалоните задължителният бакшиш на разпоредителя е 10 на сто от цената на билета. Във фризьорските салони е по желание.
Този, който не дава достатъчно бакшиш, е провинциалист, който дава прекалено голям, е американец, а само истинският парижанин знае да даде точно колкото трябва — твърдят французите. В киносалоните в Париж разпоредителите щипят онези, които не им дават полагаемия им се бакшиш.
Друга практика, широко разпространена в Западна Европа и Америка, а преди войната и в България е за Нова година да се дава определена сума на портиера на жилищната сграда, на домашната прислужница, на пощальона и на бок-лукчиите.
РАЗГОВОР. Изкуството да се разговаря не се научава чрез непоклатими правила, нито наведнъж, а е комплекс от възпитание, култура, такт, чувство за хумор и още много други неща. Но все пак съществуват някои правила:
Гледайте събеседника в очите! В далечни времена учтивостта е изисквала погледът да е сведен надолу. Днес е обратното.
Искате ли насрещната страна да ви слуша? Говорете и за нея. Или за тема, която ще я заинтересува.
Не се хвалете и не се оплаквайте постоянно.
Не се старайте да изглеждате блестящи в разговора и не монополизирайте вниманието на присъстващите през цялото време с безконечни разкази.
Ако темата на разговора е наистина от вашата специалност, намесете се без да четете лекция и без да чакате събеседника да сгреши, за да го поправите назидателно.
При спор умейте да не се съгласявате като изслушвате докрай другата страна, може би тя ще се коригира. Вместо да придобивате обиден вид, кажете: „извинете, аз съм на друго мнение“, „простете, но аз не мисля така“ или „струва ми се, че точно по този въпрос …“ и т.н.
Разширете речника си чрез прочит на книги от добри автори, за да не се ограничавате само с тесните си професионални или технически познания.