За мъжете следобедният костюм не е тъмен, а най-често в комбинация от сако тип „блейзер“ със сив панталон.
С наближаването на вечерта дрехата става по-официална, но все пак чувството за мярка е основно, за да не се срещнат на чай една жена в рокля с гол гръб с друга по домашно плетена жилетка (примерът е действителен).
Ако носите скъпо кожено палто, можете при сядане да го повдигнете дискретно.
Съществува старо правило, според което една красива жена няма защо да носи ярки цветове и не трябва да има на себе си повече от три цвята. Днес диктатът на модата е различен и повечето се стараят да му се подчиняват. Да се следва модата стриктно или да се пренебрегва видимо и нарочно е също непрепоръчителна крайност. Един голям френски моделиер е казал: „Модното? Модното е това, което се демодира“. Умението на една жена да бъде елегантна може да се придобие с възрастта и така тя да компенсира другите загуби. По-скъпите бижута и кожи са нещо като обезщетение за отминалата младост. По време на войните бедните майки утешаваха дъщерите си с поговорката „хубавият кон и под скъсан чул се вижда“.
Стегнатото, чистото и празничното облекло, както и поддържането на косата, лицето, ноктите и пр. са проява на уважение не само към себе си, но и към околните. Това важи особено за по-възрастните, които трябва да прибавят грижата за вида си към очарованието на познанията и опита си.
Не е излишно да се припомни, че като се стараят да се подмладят с модни тоалети и много грим, някои жени изглеждат още по-стари поради контраста. Когато стана модно да се носят много къси поли, известната френска моделиерка Коко Шанел казала: „Няма да изглеждаш по-млада като покажеш едно старо коляно“. Чувството за мярка, такт и добрият тон също стават „демоде“ в определени моменти от историята на човечеството, но много бързо възвръщат своята стойност. В периоди на криза те са чести, стремежът е към предизвикателство и разчупване на нормите. А и всяко ново поколение има своя мода, която до известна степен е връщане на старата мода, но вече обновена.
Чрез облеклото може да се изрази уважение и към по-висшестоящите, които придружаваме. Когато те са високопоставени личности, с такъв един жест можем да ги спечелим.
На тръгване от България иранската шахиня Фарах слиза по стълбите на двореца Враня, облечена по последна парижка мода с рокля от пъстро имприме и бяло сако. Съпругата на министъра на външните работи, която я чака в подножието на стълбището по някаква случайност също е облечена с импримяна рокля и бяло сако. Но тя реагира моментално, като съблича сакото и го мята на ръка. Тази дама има счупване на гръбначния стълб при автомобилна катастрофа и въпреки че на летището духа силен вятър, тя не облича сакото си, за да бъде шахинята единствена в такъв тоалет.
Беше време, когато във Франция по внушение на президента Помпиду директорът на Протокола предупреждавал, че в „Елисейския дворец панталонът все още не е дреха за дамите“. Сега официалният копринен панталон е нещо обичайно, но все още не и „topless“ (без горна част).
ОРДЕНИТЕ се носят само при официални случаи и за предпочитане е да не бият много на очи. Не се слагат върху палто и в чужбина не се носят.
ПАРФЮМЪТ е частица от личността и затова изборът му е деликатен. Правило е: По-добре качествена тоалетна вода, отколкото посредствен парфюм. Не бива да се забравя, че човек свиква със собствената си миризма и лесно може да прекали с парфюмирането. И разбира се, погрешно е парфюмът на роклята да е един, а на мантото — друг. Излишно е да се напомня, че преди да се сложи парфюм, наложително е измиване и употреба на дезодорант. Без да се препоръчват различни парфюми, добре е да се знае, че на светла и изящна жена отива лек, нежен парфюм, а на тъмна и темпераментна — парфюм с по-силен и по-остър аромат. През лятото не бива да се поставя парфюм върху изложена на слънце кожа, защото се получават петна. Най-добре е той да се слага на косите или на вътрешната страна на дреха.
ТРАУРЪТ все по-рядко се спазва. В България най-честата практика, наложена в градовете, е черна лентичка или черно фишу, което се носи в продължение само на няколко седмици. Добре е да се познават и старите правила.
Вдовицата спазва дълбок траур една година, траур — три месеца и полутраур — три месеца.
Вдовецът спазва дълбок траур девет месеца, траур — три месеца и полутраур — три месеца.
Родителите и децата спазват дълбок траур девет месеца, траур — три месеца и полутраур — шест седмици.