В антракта могат да се видят приятели и познати и да се поговори с тях. Ако някой е останал на стола си, той вероятно предпочита да остане незабелязан, затова е редно да не се безпокои. При разговор във фоайето не се изказва отрицателно мнение и не се разваля по този начин удоволствието на другите, а освен това някой актьор или авторът, ако случайно присъства, могат да ви чуят.
ПИКНИК СРЕД ПРИРОДАТА. След пикника никога не се оставят отпадъци от храна, хартии, опаковки и не се разхвърлят вещи. Избягват се игри, с които се пречи на други излетници.
НА ПЛАЖА не се викат отдалеч приятелите или децата. Не е красиво да се озвучава плажът със собствена музика, да се разговаря на висок глас и да се играе с топка сред легналите да се пекат. Не е възпитано да се ползва чужд чадър и да се изтърсва пясък край хората.
Никога не трябва да се поверяват децата на съседите по чадър. Не е прилично да се прегръща и танцува по бански, да се съблича и облича на плажа зад хавлия и да се оставят остатъци и мазни хартии след храна.
В БАНЯТА. Обикновено тя се ползва и от други членове на семейството и затова всеки трябва да я намери чиста и подредена.
След употреба мивката, ваната и сапунът се изплакват. Оставете и на другите местенце на поличката за тоалетни принадлежности, изстискайте и подредете гьбата на мястото й, не забравяйте сапуна във ваната или при душа.
НА ИЗЛОЖБА не се правят положителни, нито пък отрицателни коментари на висок глас. Дори прекаленото възхищение звучи снобско.
В МУЗЕЙ не се пречи на останалите да гледат и не се разговаря на друга теми. Ако сте специалист и поискат мнението ви, изкажете го дискретно и без педантизьм.
6. ОБЩУВАНЕ С ДЕЦАТА
Съвети по отглеждането дават педиатрите, а родителите ги възпитават, но днешното разглезено дете сякаш нарочно измъчва възрастните, както чуждите, така и своите. Вината за това не е негова, а на тези, които го заобикалят и имат задължението да го научат на поведение в дома и обществото.
Не бива да се забравя, че детето е човек и че то се учи от собствените ни обноски и държание. Съществуват някои основни правила, които трябва да се стараем да спазваме при възпитанието му.
Не трябва да се предизвиква у него ревност и да си го прехвърляме от ръце в ръце като кукла.
Не е хубаво да го хвалим пред хората, нито да се подтиква да се проявява като дете-чудо.
Ако го наказваме, по-добре е да не го лишаваме от десерт, а от разходка.
Не бива да му се възлагат само неприятни задачи, но и не трябва да се разглезва.
Важно е да се приучи след връщане от училище вкъщи да не тръшка входната врата, а да поздравява, да събува калните си обувки и ако е с приятели, да не нахлуват като индианци, които опустошават всичко по пътя си.
В хотел, почивна станция или чужда къща е редно децата да бъдат още по-тихи, отколкото у дома, а родителите да не им позволяват да играят по коридорите. Ако децата не могат поради лошо време да играят навън, нека играят спокойно в стаята, без да влудяват с виковете си няколко етажа. В противен случай по-добре е да не се водят.
Нека знаят, че музиката може да се слуша и по-тихо (ако нямат слушалки), че топка не се рита в къща, в цветна градина или сред лежащи на плажа.
В превозно средство децата не трябва да се местят излишно, да тичат, да ядат, когато пожелаят, и да безпокоят възрастните с непрекъснатото си бърборене.
За предпочитане е да гледат по-малко телевизия, но преди всичко трябва да се приучат да четат редовно. Покажете им много и красиво илюстровани книги, сред които те сами да направят своя избор.
Развийте у тях любознателност и амбиция да стигнат по-далеч.
Има ли гости в къщи, децата под седем годишна възраст трябва да си легнат рано, а при официална вечеря те трябва да са в леглото си преди гостите да пристигнат.
Децата трябва да умеят да благодарят за подаръците, които получават, а когато се налага, да напишат благодарствено писмо.
ПОСЛЕПИС
В увода се спомена за доброто родно възпитание. Не един просветен българин се с замислял върху него и не един се е впускал в поучаване. Доброто държание в неговата същност, а не във формалните му прояви, които главно са предмет на този наръчник, е било винаги в центъра на народните мъдрости и пословици.
Сред наброените около пет хиляди мъдрости и пословици с най-различна тематика се очертава една главна насоченост към оцеляване на индивида, към успех сред останалите, както и естествено порицание на човешките недостатъци. Например лакомията: „яде като разпран“, „угоил се като свиня“; невъзпитанието: „сякаш от гората хванат“, „развлякъл се като съдран цървул“, „стърчи като пън“, „сумти като бивол“, „правен недоправен“ или „поканил гости, седнал да се пощи“. Порицава се нахалството: „стани да седна аз“, „срам няма за пара“, „сутрин набожен, вечер разложен“.