Народната мъдрост съветва човека да си мери приказките: „свивай си устата“, „прехапи си езика“ и пр. Малко са обаче пословиците, които са изрично свързани с правилата за добро държание като: „канят ли те еж, гонят ли те, беж“, „постой, доде си тръгнеш“, „ако идеш, ще ти дойдат“, „какъвто гостът, такъв и млинът“, „за госта и два дни са доста“.
Така или иначе, времената се менят и правилата също. Старите и богати европейски нации, които са написали правилата, вече не спазват много от тях, дори тъкмо обратното.
Френският писател и член на френската академия Жан д’Ормьосон (в романа си „По божията угода“, посветен на края на аристокрацията) разказва как в началото на века едрата буржоазия подражавала на благородниците с пищни вечери в замъците, но в менюто на картончета с позлатени краища и герб вписвала поне 14 блюда с вината, за да покаже колко са скъпи и стари, докато в старите аристократически домове прислужникът-виночерпец умеел свещенодейст-вайки да пошушне на ухото на госта, че виното е „Шато Марго 1895“ или „Шато Латур 1889“. По елегантно.
През войната и френската трапеза била сведена, както описва този автор, само до едно блюдо „между супата и сиренето“.
За съпоставка нека посочим, че в едно меню от двора на цар Фердинанд (факсимиле, показано на изложбата на вещи и мебели от царските дворци, Варна, август 1993 г.) четем шест-седем блюда под всяко едно, малко вдясно е написано виното, което го придружавало.
По същото време в едно дребно варненско чиновническо семейство с пет деца дневното меню, за да изглежда богато, се изреждало като броилка на български и турски:
Та европейци ли сме? Да, но бедни. Познаваме ли правилата за добри обноски? Почти. Спазваме ли ги? Почти не.
Може би ключовата дума не трябва да е „европейско“, а съвременно. В стара Европа в семействата все още се насажда стремежът човек да е „както трябва“. В Съединените щати пък на децата се казва: „Обичам ви такива, каквито сте!“. За да им се създава самочувствие.
У нас все още е важно „да не ставаме за смях на хората“, но постепенно ставаме не европейци, а съвременни граждани на света и приемаме за свой принципа на старата дама: „Е, та какво като съм смешна, на мен нали ми е хубаво!“.
Стига да не пречим на другите, спазването на добри обноски не е задължително…, но все си е по-друго, когато сме наясно.
Споменатите случки и гафове датират отпреди повече от десет години. В по-далечното и в най-близкото минало други зорки очи и уши са отбелязали сигурно други случки и ще ги разкажат може би по други поводи, в други писмени изяви.