Поназнайващ английски език български ръководител посреща чуждестранен гост, разговаря с него чрез преводач и изпращайки го на вратата натъртва едно-единствено: „Гутбай!“.
При поздрав, както и при разговор, трябва да се спазват известни стилови нива в зависимост от разликата в социалното положение между поздравяващия и поздравявания.
Преди години, при посещение в американската палата на Пловдивския панаир, научила български език и обноски американка изпрати българския премиер с думите: „Е, хайде довиждане!“.
Европейски обичай е, както може да се види по филмите, да се обърнем с лек поклон към онези, които искаме да поздравим и да кажем само: „госпожо“, „господине…“. Поздравът се нюансира още според възрастта, пола, положението на поздравяващия и степента на близост с лицето, което трябва да бъде поздравено, както и с неговата възраст, пол и положение. Например: „добър ден, господине“ — на непознат или малко познат човек, „добър ден, Георги“ — на приятел. За французите например поздравът „добър ден, господин Иванов“ внася известен нюанс на превъзходство от страна на поздравяващия. У нас гражданственост е придобило обръщението на фамилно име и на „ти“. По-вежливо е фамилното име да свързваме с обръщение на „Ви“, а „ти“ да казваме на човек, когото познаваме с малкото име.
По въпроса кой пръв трябва да поздрави отговорът може да е: по-младият, по-нискостоящият, получилият едва доловим знак, че е забелязан, и пр., но днес би могло да се каже, че пръв поздравява по-възпитаният или онзи, който просто реагира по-бързо. Мъжът поздравява пръв, но жената показва, че иска да бъде поздравена, както и че желае да се спре.
На поздрав винаги се отговаря, дори когато той идва от непознат, припознал се или неприятел. Идващите насреща заобикаляме отдясно, на бързащите даваме път. Вежливостта си проявяваме, като отстъпваме по-удобната част от пътя на по-възрастните и дамите, изчакваме ги на вратата, на стълбите.
По правило влизащият отстъпва на излизащия, освен когато се касае за дама или много възрастен човек. Това правило става обратно за планинска хижа и при голям студ.
При разминаване на тясно място трябва да сме с лице към насрещния.
Чанти и пакети се държат в дясната ръка. Чадър и бастун — вертикално. Отвореният чадър се вдига високо при разминаване.
Когато компанията с от няколко души, не е прието в редица да заема целия тротоар.
Не се спират слабо познати или бързащи хора.
Ако човек е сам и бърза, трябва да се извини и обясни на този, който го спира.
Ако се наложи да чакаме някого на улицата, по-добре е да вървим напред-назад отколкото да стоим на едно място.
На улицата не се яде, не се вдига шум, не се хвърлят отпадъци. Не е редно да привеждаме в ред тоалета си и да се оглеждаме във витрините.
Когато една жена се задържа дълго около витрините или изпусне ключовете си пред мъж, това може да се приеме като „покана“.
Стопаните на кучета трябва да внимават питомците им да не безпокоят някого на улицата или в парка. На официални места не се водят, както и в дом с други кучета.
В някои градове като Ню Йорк например, онези, които разхождат кучета, прибират изпражненията им в кутия с лопатка, за да не бъдат глобени.
При среща обичайният поздрав е свързан и с ръкостискане. В някои страни като Германия, Белгия и Франция ръка се подава много често. Французите дори на работа се ръкуват със своите колеги на влизане и излизане, сутрин и следобед. Да не си подаде човек ръката, се счита за израз на неприязън или най-малко на невъзпитание.
В Англия и България е тъкмо обратното. Подадената ръка трябва да бъде нито влажна, нито отпусната, нито пък да стисне другата до болка, особено ако има пръстени. Първа подава ръка дамата. Ако е седнала, не става, освен ако ще се ръкува с много важна личност или с много възрастна дама. Ръка подава първо по-възрастният на по-младия, по-висшестоящият на по-нисшестоящия. Редът е същият, когато лицата са много на брой.