Ако се съди по старата представа за кавалера като човек, който в обществения транспорт отстъпва място на дамата да седне, може да се твърди, че днес такива мъже се срещат рядко и то не само на Балканите.
В ресторант мъжът влиза пръв. Избира масата, като се съветва със сервитьора и я предлага на дамата. Той се занимава с поръчката и ако поканата е негова, той урежда сметката. Прието е също и сметката да се подели, ако такава е уговорката или двамата да се редуват в поканата и плащането. На излизане кавалерът помага на дамата да се облече и да не забрави вещите си, отваря й вратата да излезе първа.
В колата жената не бива да очаква кавалерът да й държи вратата отворена като шофьор в ливрея, но все пак трябва да й я отвори отвън или седнал вътре, като я задържи полуотворена както при качването, така и при слизането. Вратите на вратата се затварят силно, но без блъскане (под ъгъл 45 градуса). Възпитаният човек иска разрешение да пуши или да пусне музика в колата.
В такси мъжът влиза пръв и сяда в дъното, така че да не трябва дамата да се мести навътре. В някои страни таксиметровите шофьори даже водят до себе си куче, за да не се сяда на предната седалка до тях. В служебна кола с шофьор най-почтено е задното дясно място. От него важният пътник слиза точно където трябва, без да заобикаля. Обратно, в кола, шофирана от приятел или уважаван човек, никога не се сяда на задната седалка и не се оставя мястото до него празно.
На среща с дама — съпруга, сестра, майка, приятелка — мъжът винаги трябва да се появи малко по-рано, а с приятел, партньор или клиент — навреме.
Този, който кани на театър, кино, ресторант и пр., трябва да бъде пръв на уреченото време и място. Закъснелият прави опит да телефонира, че закъснява, а при невъзможност да го стори, при пристигането просто се извинява най-любезно, без да се впуска в подробни обяснения.
Мьжът, който очаква дама в кафене или ресторант, може да приеме закъснение с пет минути.
На улицата, в обществения транспорт, в заведения важно правило е под никакъв предлог да не се допират хората наоколо, особено жените. Западноевропейските философи говорят за общества, в които хората се докосват. Може да се направи произволния извод, че използването на осезанието вместо словото е признак на по-ниска култура и възпитание, както в някои страни потупват но съответната ръка, за да покажат ляво и дясно, посочвайки пътя. Потупването, подхващането за ръка погрешно се счита от някои за знак на доброжелателност.
Един много възрастен българин от Аржентина, дошъл на посещение в родината, се скандализирал, че още на слизане от самолета, хората побутвали седемдесетгодишната му съпруга. Явно не ставало и дума за ревност.
По-скандален пример за такова доброжелателно докосване предоставя една фотография на българско официално лице на посещение във Ватикана, подхванало Светия отец под лакътя.
Когато се обръщаме към непознат за упътване, неучтиво и неясно е да запитаме само така: „Влакът за София“, защото може да означава „на кой коловоз“ или „в колко часа тръгва“. Необходимо е да се уточни въпросът и да се добави „моля“, „ако обичате“, „бихте ли“ и пр., без да се прекалява с формулите на учтивост.
ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР. Когато търсите някого по телефона, уверете се дали не сте на погрешен номер, представете се и кратко поставете въпроса. Ако започнете с неприятното „ало, кой?“, рискувате да чуете неприятни отговори и разговорът да продължи излишно. Да креснете само едно „Иванов?“ с въпросителна интонация е също така неучтиво. По-добре е да кажете името си, отколкото да отговорите с широко разпространеното у нас „един приятел“. Хубаво е да се усети кога отсрещната страна е притеснена и бърза, за да не се задържа излишно.
По време на телефонен разговор не поддържайте друг разговор в стаята. Трябва да се говори ясно, нито тихо, нито прекалено високо.
Когато се звъни на вашия телефон, независимо дали у дома или на работа, редно е с вдигането на слушалката да отговорите „да, моля?“. Ако не търсят вас, не се провиквайте от място „Иване-е-е, за тебе е“, а оставете слушалката и идете да кажете на Иван, че го търсят по телефона. Ако него го няма, попитайте какво и от кого да му предадете.
Ако ви търсят у дома близки или далечни познати или непознати, не употребявайте началническото „кажете!“ или „кажи!“-това просто не е добър тон. Френското „слушам ви“ на български напомня за казарма. Англичаните имат израза „С какво мога да ви помогна?“, който е толкова употребяван че точният му смисъл е забравен. Започвайки с „моля“ или „как сте?“ разговорът трябва да се насочи към същността.