При двукратен отказ на покана може да се счита, че поканеният не желае да се отзове на поканата.
2. КУЛТУРА НА ПОВЕДЕНИЕТО НА ГОСТИ, В РЕСТОРАНТ И НА МАСАТА
ВИЗИТИ. В днешно време, освен в дипломацията, визитите за учтивост за празници, след сватба, при новопристигнал висш служител, а даже и за именни дни са вече рядкост. На гости се ходи „на чашка“ и добрият тон препоръчва да не се предлагат богати трапези, които задължават връщане на визитата по същия начин.
Основно правило е да не се правят посещения без покана, уговорка или телефонно обаждане, въпреки че има практика, въведена от американците да се прави „сюрпрайз парти“, т.е. сюрпризиране. Редно е да не се носят пакети, които не са предназначени за дома, който се посещава. На тръгване гостите чакат да им отворят вратата.
Ако случайно при служебна визита или визита в дом се забележи нещо нередно, добрият тон изисква да не се дава гласност на това.
По време на визита при министър-председателя един посланик задряма. Българският домакин тактично помоли преводачката да продължи да превежда, да повтори казаното и посланикът постепенно дойде на себе си.
В друг случай при него се яви гост с незакопчан панталон. Всички се направиха, че не виждат.
При официална визита е добре да се внимава за името на госта.
Наш държавник, уверявайки френския посланик Мишел Фонтен, че ние сме възпитани в духа на френската литература, многократно го прекръсти на г-н Лафонтен.
На тръгване гостите чакат да им се отвори вратата.
Понякога и това не помага:
Ha аудиенция при Жискар д’Естен, след обичайните 30 минути, служители в ливреи отвориха широко вратите на кабинета му. Това не попречи на българския гост да продължи обстойно мисълта си, но и на домакина любезно да го изслуша.
Излишно е да се напомня, че в служебни срещи не е редно да се уреждат лични въпроси.
ПРИЕМИ, ОБЕДИ, ВЕЧЕРИ, КОКТЕЙЛИ. Домакинът отправя поканата достатъчно рано и определя разумни часове (12.30 — 13 ч. за обяд, 18.00 — 18.30 ч. за прием, 19.00 — 19.30 ч. за „чашка“ аперитив, 20.00 — 20.30 ч. за вечеря). Когато се каже: „Елате към осем“, това означава осем без четвърт. Закъснелите винаги се извиняват.
Приятно е на гости в дом да се занесе букет цветя или бутилка, особено първия път. На официален обяд или вечеря не се носи нищо.
Обядът може да бъде интимен, празничен, делови и официален.
На интимен обяд или вечеря се кани един или двама. В този случай покривката трябва да е безупречна, както и сервирането. Обикновеното меню се обогатява с още едно блюдо. Ако сервира домакинята, тя поставя съда с яденето в средата на масата, сяда и предлага на гостите като започва от по-старшия.
На обяд за семеен празник гостите са много, менюто е специално за случая, масата е украсена с цветя, а за сервирането помагат външни лица или по-млади членове от семейството.
На делови или официален обяд се кани обикновено в ресторант. В този случай предварително се избира заведението и се запазва маса. Уместно е да се предупредят гостите какъв ще е ресторантът, за да знаят как да се облекат.
Придружен от дама, мъжът влиза пръв. Когато са двама мъже, пръв влиза канещият. Същото е при жените. Когато двойките са няколко, пръв влиза мъжът, който кани, след него дамите и накрая мъжете. Канещият има грижа за всичко. Когато му посочат масата, той дава път на дамите да седнат на местата, от които се открива най-добра гледка. Обикновено дрехите се дават на гардероб след настаняването. Мъжът подава шапката си, която до този момент е държал в ръка, палтото и чадъра си. Дамата прави същото, но ако реши, че и е студено и остане наметната, особено ако е с деколтирана рокля или с кожено палто, това ще е напълно в реда на нещата.
Менюто се избира грижливо, сервитьорът се разпитва, но не се принуждава да чака дълго. Канещият прави поръчката на ястията и вината. Ако забележи, че гостите му се колебаят да поръчат по-скъпи ястия, сам им ги предлага. Ако ресторантът с битов, гостите се доверяват на вкуса на своя амфитрион.
В луксозен ресторант сервитьорът бди всичко да е наред. В противен случай, този който кани, трябва да се грижи за гостите си.
Сметката се урежда дискретно. Листчето е поставено в кърпата, но преди да се плати е редно сметката да се провери и спокойно да се обърне внимание на сервитьора, ако има грешка. Банкнотите се поставят в сгънатата кърпа, а след рестото се оставя бакшиш. Никога не бива да се коментират цените на ястията и сметката с гостите или пред тях. Добре е канещият да се е осведомил предварително за цените.