Той стана и тръгна към вратата.
— Следователно ти си мислил за мене? — попита Нарцис тихо.
Също така тихо Голдмунд отговори:
— О, да, Нарцис, винаги мислех за тебе, винаги.
Той буйно блъсна тежката врата, бледото утро надзърна вътре. Вече не разговаряха. Нарцис го взе със себе си в своята стая за гости. Един млад монах, неговият придружител, беше там, зает с приготовляването на багажа за път. На Голдмунд бе поднесена храна. Ръцете му бяха измити и превързани. Скоро щяха да докарат конете.
Когато се качиха на конете, Голдмунд каза:
— Имам още една молба. Нека минем през Рибния пазар, трябва да уредя още нещо.
Тръгнаха, а Голдмунд огледа нагоре всички прозорци на замъка дали няма някъде да зърне Агнес. Не можа да я види никъде. Минаха през Рибния пазар, Мари беше много загрижена за него. Той се сбогува с нея и с родителите й, хиляди пъти им благодари, обеща някога да дойде отново и продължи пътя си на кон. Мари остана под свода на вратата и стоя, докато конниците изчезнат. Куцукайки бавно, тя се прибра вкъщи.
А те яздеха четирима: Нарцис, Голдмунд, младият монах и един въоръжен конник.
— Спомняш ли си моето жребче Блес, което стоеше в манастирския обор? — попита Голдмунд.
— Разбира се. Няма да го намериш там, пък и не допускам, че си очаквал. Може би има седем или осем години, откакто умря и го заровихме.
— И ти си спомняш това!
— О, да, спомням си.
Голдмунд не се натъжи от смъртта на Блес. Той се радваше, че Нарцис, който никога не е проявявал грижа към животните и сигурно никога не е знаел по име някой друг от манастирските коне, бе толкова добре осведомен за Блес. Това го радваше много.
— Ти ще ми се присмееш — поде Голдмунд, — че първото същество, за което попитах от вашия манастир, бе бедното конче. Не беше хубаво от моя страна. Всъщност бих искал да поставя съвсем други въпроси, преди всичко за нашия абат Даниел. Но мога да си представя, че е починал, нали ти си негов приемник? А поне в началото искам да избягна да говоря само за смъртни случаи. В момента намирам, че не е добре да говоря за смъртта след изминалата нощ, а и след чумата, от която видях толкова много. Но тъй като вече сме отворили дума, нека бъде, както е тръгнало. Кажи ми кога и как е починал абат Даниел, много го уважавах. И ми кажи също дали отците Анселм и Мартин са още живи. Аз съм готов да чуя всичко лошо. Но съм доволен, тъй като поне теб чумата те е пощадила. Наистина никога не съм и помислял, че ти би могъл да умреш, твърдо вярвах в нашата нова среща. Но вярата може да измами, за съжаление и това научих. И моя майстор Никлаус, дърворезбаря, не можех да си представя мъртъв, определено разчитах отново да го намеря и пак да работя при него. Но въпреки всичко, когато стигнах там, той беше мъртъв.
— Бързо може да се сподели всичко — каза Нарцис. — Абат Даниел почина преди осем години, без болест и болки. Не съм негов приемник, станах абат едва преди една година. Негов приемник беше отец Мартин, нашият някогашен училищен надзирател; той почина миналата година, ненавършил седемдесет години. И отец Анселм отдавна го няма на този свят. Той те обичаше, често говореше за тебе. В последните години съвсем не можеше да ходи и дори лежането му беше голяма мъка; умря от воднянка. Да, а чумата се появи и при нас, мнозина починаха. Да не говорим за това. Има ли още нещо, за което искаш да ме питаш?
— Разбира се, още много. Преди всичко как ти дойде тук, в епископския град и при наместника?
— Това е дълга история и ще ти бъде скучна, отнася се за политика. Графът е любимец на императора и по някои въпроси негов пълномощник, а понастоящем между императора и нашия орден има някои работи, които трябва да се уредят. Орденът ме изпрати с една делегация, която трябваше да се споразумее с графа. Успехът беше незначителен.
Нарцис замълча и Голдмунд не попита нищо повече. Той не биваше да узнае, че миналата вечер, когато абатът бе молил графа да пощади живота на Голдмунд, този живот е трябвало да бъде заплатен на суровия граф с няколко отстъпки.
Яздеха. Голдмунд скоро се почувства уморен и с мъка се държеше на седлото.
След дълго време Нарцис попита:
— Истина ли е, че си бил арестуван заради кражба? Графът твърдеше, че ти си се вмъкнал в замъка чак до вътрешните стаи и си крал там.
Голдмунд се усмихна.
— Е, да, той действително остана с впечатлението, че съм крадец. Аз обаче имах среща с любовницата му, без съмнение графът трябва да е знаел и това. Много се учудвам, че все пак ме остави да си тръгна.
— Е, той е разбран човек.
Те не можаха да преодолеят разстоянието, предвидено за деня. Голдмунд беше прекалено изтощен, ръцете му вече не можеха да държат юздите. Наеха квартира в едно село; сложиха го да легне, леко го тресеше и на другия ден той остана да лежи. Но после беше в състояние да продължи да язди. А когато ръцете му твърде бързо заздравяха, пътуването на кон му доставяше голямо удоволствие. Колко отдавна не беше яздил! Той се оживи, подмлади и ободри, по някои отрязъци от пътя яздеше в надпревара с въоръжения конник, а в часове на откровение обсипваше приятеля си Нарцис със стотици нетърпеливи въпроси. Спокоен и дори радостен, Нарцис му отвръщаше: той отново беше очарован от Голдмунд, обичаше неговите толкова стихийни и толкова детински въпроси, пълни с безгранично доверие в духа и мъдростта на приятеля му.