— Един въпрос, Нарцис. Вие някога горили ли сте евреи?
— Да горим евреи ли? Как бихме могли? Пък и при нас няма евреи.
— Правилно. Но кажи, би ли бил в състояние да изгориш евреин? Можеш ли да си представиш такъв случай като възможен?
— Не, защо трябва да го правя! За фанатик ли ме смяташ?
— Разбери ме, Нарцис, искам да кажа, можеш ли да си представиш, че при някакъв случай би издал заповед за унищожаването на евреи или поне би дал съгласие. Нали толкова много херцози, градоначалници, кметове, епископи и други властници са изричали подобни заповеди?
— Не бих дал заповед от този род. Но е допустим противният случай, че би ми се наложило да наблюдавам и да преживея такава жестокост.
— Значи ти би я търпял?
— Разбира се, ако не ми е дадена власт да я отменя. Голдмунд, ти явно някога си видял изгаряне на евреи?
— Ах, да.
— Е, можеше ли да го предотвратиш? Не, нали? Видиш ли?
Голдмунд подробно разказа историята на Ребека и при това се развълнува, говореше със страст.
— Но кажи — запита той поривисто, — що за свят е този, в който трябва да живеем? Не е ли един ад? Не е ли възмутителен и ужасен?
— Разбира се, светът не е друг.
— Така — извика Голдмунд сърдито. — А колко често по-рано твърдеше пред мен, че светът бил божествен, че представлявал голяма хармония от сфери, в чиято среда на трон седял Творецът и че съществуващото било добро и тъй нататък? Ти казваше, че това го имало у Аристотел или у свети Тома. Жаден съм да чуя твоето обяснение за противоречието.
Нарцис се усмихна.
— Паметта ти е удивителна! И все пак тя малко те е поизмамила. Всякога съм почитал Твореца като съвършен, но никога творението. Никога не съм отричал злото в света. Че животът на земята е хармоничен и справедлив и че човекът е добър, това, драги мой, никога не е твърдял който и да било истински мислител. Нещо повече, че помислите и желанията на човешката душа са лоши, е казано изрично и в Светото писание и ние го виждаме потвърдено всеки ден.
— Много добре. Най-после разбирам какво мислите вие, учените. Следователно човекът е лош, а животът на земята е истинска подлост и свинство, вие го признавате. Но някъде зад това във вашите мисли и учебници има справедливост и съвършенство. Те съществуват, могат да се докажат, но вие не си служите с тях.
— У тебе се е насъбрал силен гняв срещу теолозите, драги приятелю! Но все още не си станал мислител, нахвърляш всичко едно през друго. Би трябвало да се донаучиш на някои работи. А защо казваш, че ние не си служим с идеята за справедливостта? Правим го във всеки ден и всеки час. Аз например съм абат и трябва да ръководя манастир, в този манастир обаче всичко върви толкова несъвършено и греховно, колкото и в света отвън. Затова винаги и все отново противопоставяме на първородния грях идеята за справедливостта и се опитваме да съизмерим с нея нашия несъвършен живот, мъчим се да коригираме злото и да поставим живота си в постоянна връзка с Бога.
— Да, разбира се. Нарцис. Нямам предвид тебе и това, че ти не си добър абат. Но мислех за Ребека и за изгорените евреи, за масовите гробове, за големия мор, за улиците и стаите, в които лежаха и воняха чумни трупове, за цялата тази ужасна опустошеност, за изоставените, осиротели деца, за дворните кучета, умрели от глад на своите вериги. Когато мисля за всичко това, пред очите ми се явяват тези картини, сърцето ме заболява и ми се струва, че нашите майки са ни родили в един безнадеждно жесток и сатанински свят и че би било по-добре да не ни бяха раждали. Бог да не бе създавал този страховит свят и Спасителят да не бе напразно разпнат на кръста за него.
Нарцис кимна приветливо на приятеля си.
— Ти имаш право — каза той топло, — наговори се, изречи всичко. Но в едно се мамиш много. Смяташ това, което говориш, за мисли. Това обаче са чувства! Това са чувствата на човек, комуто ужасът на битието създава много тревоги. Но не забравяй, че на тези тъжни и отчайващи чувства противостоят и съвсем други! Когато се чувстваш добре на своя кон и яздиш през красива местност или когато, достатъчно лекомислен, вечерта се промъкваш в замъка, за да ухажваш любовницата на графа, тогава за теб светът изглежда съвсем друг и всички къщи на чумави и всички изгорени евреи изобщо не ти пречат да търсиш собственото си удоволствие. Не е ли така?