Безкрайно бавно се приближаваше към целта си. Отминаха месеци, преди между двамата да стане възможна една сериозна схватка, един задълбочен разговор. Толкова далеч бяха те един от друг въпреки цялото им приятелство, толкова широк бе лъкът, опънат между двамата. Един зрящ и един слепец, така вървяха те редом; това, че слепият не знаеше нищо за собствената си слепота, беше облекчение за самия него. Първият пролом направи Нарцис, когато се опитваше да изследва преживяното, което тогава в един час на слабост бе тласнало към него потресеното момче. Изследването не беше толкова трудно, колкото си го бе представял. Голдмунд отдавна изпитваше потребност да изповяда преживяното в онази нощ; но не хранеше достатъчно доверие към никого другиго освен към игумена, а той не беше негов изповедник. Едва когато Нарцис в момент, който му изглеждаше благоприятен, напомни на приятеля си за ранното начало на техния съюз и леко се докосна до тайната, той без заобикалки каза:
— Жалко, че ти още не си посветен и не можеш да изслушваш изповеди; на драго сърце бих се освободил от онова нещо с една изповед и на драго сърце бих изтърпял наказание. Но на моя изповедник не мога да го кажа.
Внимателно, хитро Нарцис продължи да дълбае, пътеката беше намерена.
— Ти си спомняш — опита се да каже той — за онази сутрин, когато изглеждаше болен; не си я забравил, защото чрез нея станахме приятели. И аз често трябваше да мисля за това. Може би не си обърнал внимание, но тогава бях истински безпомощен.
— Ти, безпомощен!? — извика приятелят му недоверчиво. — Но нали тъкмо аз бях безпомощният. Аз стоях там и хълцах и не можех дума да изрека, а накрая се разплаках като дете. Ех, срамувам се и днес още от този час; мислех, че никога вече няма да мога да се явя пред очите ти, ти си ме видял толкова жалко слаб!
Опипвайки почвата, Нарцис настъпваше. — Разбирам — каза той, — че това ти е било неприятно. Едно такова здраво и храбро момче като теб да плаче пред чужд човек, още повече пред учител, действително не ти подхожда. Е, тогава наистина те смятах за болен. Когато го разтърсва треска, дори и един Аристотел може да се държи странно. Но тогава ти съвсем не беше болен! Нямаше никаква треска! И тъкмо това е, от което се срамуваш. Никой не се срамува, когато изгаря в треска, нали? А ти се срамуваш, защото беше повален от друго, нещо те бе надмогнало. Нещо особено ли се беше случило?
Голдмунд се поколеба за малко, после бавно заговори:
— Да, беше се случило нещо особено. Нека приема, че ти си моят изповедник: все пак веднъж трябва да бъде казано.
И със сведена глава той заразказва на приятеля си историята на онази нощ. След това Нарцис каза усмихнат:
— Е, да. Това „да отидем в селото“ всъщност е забранено. Но човек може да стори много забранени неща и да се усмихва над тях или да ги изповядва и всичко да е приключило и повече да не го засяга. Защо и ти да не можеш веднъж, както почти всеки ученик, да извършиш малки глупости? Толкова ли е лошо? Без задръжки, ядосан, Голдмунд избухна:
— Ти действително говориш като учител! А знаеш точно за какво се отнася. Естествено не смятам за голям грях, ако веднъж съм нарушил вътрешния ред тук и съм участвал в една ученическа лудория, макар, разбира се, това да не спада към предписанията на манастирския живот.
— Спри! — извика Нарцис рязко. — Не знаеш ли, приятелю, че много благочестиви отци са чувствали потребност тъкмо от такива нарушения? Не знаеш ли, че един от най-кратките пътища към живота на светец може да бъде животът на безпътен човек?