На другия ден Голдмунд седеше в стаичката си и приведен над масата се опитваше малко да порисува; тогава Нарцис дойде да го навести. Спря се на вратата и каза:
— Разбрах, че си се върнал, слава богу, радостта ми е голяма. И тъй като ти не ме посети, аз идвам при теб. Преча ли на работата ти?
Нарцис се приближи. Голдмунд се изправи над своите хартии и му протегна ръка. Макар Ерих да го бе подготвил, Нарцис усети тръпка чак до сърцето от вида на своя приятел, който му се усмихваше приветливо.
— Да, ето ме отново тук. Здравей, Нарцис.
Отдавна не сме се виждали. Извинявай, че не те посетих.
Нарцис се вгледа в очите му. И той видя не само угасването и жалкото мъчително увяхване на това лице. Видя също и другото, тази чудно приятна черта на овладяност, дори на безразличие, на примирение и добра старческа настроеност. С опит да чете по човешките лица, абатът забеляза още, че този, станал толкова чужд и променен Голдмунд, вече не е съвсем от нашия свят, че или душата му се е отдалечила много от действителността и върви по пътищата на съновидението, или че тя вече стои до дверите, които водят в отвъдното.
— Болен ли си? — попита той внимателно.
— Да, аз съм и болен. Разболях се в самото начало на моето пътуване, още в първите дни. Но ти ще разбереш, че не исках веднага да се връщам обратно. Вие добре бихте ме осмели, ако толкова бързо се завърнех и събуех ездаческите си ботуши. Не, не бях в състояние да го направя. Продължих да пътувам и още малко да обикалям наоколо, срамувах се, защото пътуването ми се проваляше. Предприех го прекалено самонадеяно. Добре, следователно се срамувах. И така вече ме разбираш, ти си толкова умен човек. Прощавай, попита ли нещо? Като че не съм омагьосан, все забравям за какво всъщност ставаше дума. Но това с моята майка ти го направи добре. То наистина ми причини болка, обаче…
Неговият полушепот угасна в лека усмивка.
— Ние ще те излекуваме отново, Голдмунд, няма да ти има нищо. Но това, че не си поел обратния път, щом си се почувствал зле, е лошо. Ти действително не биваше да се стесняваш от нас. Трябваше веднага да обърнеш коня назад. Голдмунд се усмихна.
— Да, сега зная това. Но просто нямах сила да го сторя. Дори би било позор за мене. Но ето че вече съм тук. Сега ми е отново добре.
— Имаше ли много болки?
— Болки ли? Да, имах достатъчно болки. Но видиш ли, болките са съвсем добри, те ме вразумиха. Сега вече не се срамувам, не и от тебе. Навремето, когато ти ме посети в затвора, за да ми спасиш живота, тогава трябваше много силно да стискам зъби, защото се срамувах от теб. Сега това е отминало напълно.
Нарцис положи ръка на рамото му и Голдмунд веднага замълча и с усмивка затвори очи. Кротко се унесе в сън. Смутен, абатът отиде да доведе лекаря на обителта отец Антон, за да прегледа болния. Когато се върнаха, Голдмунд спеше седешком до масата за рисуване. Настаниха го в леглото, лекарят остана при него.
Той намери, че е безнадеждно болен. Пренесоха го в една от стаите за болни и възложиха на Ерих да му бъде постоянен болногледач.
Никога не се изясни цялата история на последното му пътуване. Отделни неща разказа самият Голдмунд, някои други можеха да се отгатнат. Често той лежеше безучастен, понякога изгаряше в треска, говореше объркано, понякога беше с бистър ум и тогава всеки път повикваха Нарцис, за когото тези последни разговори с Голдмунд бяха много важни.
Някои откъслеци от признанията на Голдмунд бе записал Нарцис, други — помощникът.
— Кога започнаха болките? Беше още в началото на пътуването ми. Яздех в гората и заедно с коня рухнах по урва в някакъв поток и цяла нощ лежах в студената вода. Там, където бях, си счупил ребрата, оттогава са болките. По това време не бях много далеч оттук, но не можех да се върна назад, беше детинско, ала мислех, че ще изглеждам смешен. И тъй продължих да яздя, а когато не можех повече да стоя на коня, защото изпитвах болка, продадох кончето и дълго лежах в болница. Аз оставам тук, Нарцис, свършено е вече с ездата. Свършено е вече със странстването, свършено е с танците и с жените. Иначе още дълго щях да прекарам на път, още години наред. Но като видях, че там, навън, за мен вече няма никаква радост, си помислих: преди да свърша, да загина, нека да порисувам още малко и да направя няколко фигури, човек все пак иска да изпита някаква радост. Нарцис му каза:
— Радвам се, че ти се завърна. Толкова много ми липсваше, всеки ден мислех за теб и често изпитвах страх, че никога вече няма да се върнеш.