Поразен, Нарцис изслуша тези думи, трябваше да се приведе съвсем ниско над лицето на приятеля си, за да може да ги разбере. Някои чуваше само неясно, други добре, но въпреки това смисълът им оставаше скрит.
Ето че болният още веднъж отвори очи и дълго се взира в лицето на своя приятел. Той се сбогува с него с поглед. И с някакво движение, сякаш се опита да поклати глава, прошепна:
— Но как някога ще умреш ти, Нарцис, след като нямаш майка? Без майка човек не може да обича, без майка не може и да умре.
Това, което по-късно Голдмунд още мълвеше, вече бе неразбираемо. Последните два дни Нарцис прекара, като неизменно седеше край леглото му ден и нощ и виждаше как той угасва. Последните думи на Голдмунд горяха в сърцето му като огън.