Нарцис беше много смутен. Словата го бяха увлекли, той бе имал чувството, че говори по-добре от обикновено. Но сега с изумление видя, че някоя от изречените думи дълбоко бе разтърсила приятеля му, че бе улучил нещо много живо у него. Беше му трудно в този момент да го остави сам. За секунда се поколеба, но набръчканото чело на Голдмунд го предупреди и смутен той излезе, за да позволи на приятеля си да намери самотата, която му бе потребна.
Този път напрежението в душата на Голдмунд не доведе до изблик на сълзи. С чувството, че е най-дълбоко и безнадеждно наранен, сякаш Нарцис изведнъж бе забил нож в гърдите му, той остана прав, стоеше с мъка поемайки си дъх, със смъртно свито сърце, с бяло като платно лице, с отпуснати ръце. Отново го обзе някогашната притесненост, само с няколко степени по-силна, отново вътрешно се задушаваше, че трябва да се вгледа в нещо страшно, нещо съвсем непоносимо. Но този път никакво избавително хълцане не му помагаше да устои на бедата. Света майко божия, какво бе това? Случило ли се бе нещо? Убили ли го бяха? Той ли беше убил? Какво толкова страховито бе казано?
Въздъхна мъчително, сякаш отровен, беше пълен до пръсване от усещането, че трябва да се освободи от нещо смъртоносно, заседнало дълбоко в него. С движение на плувец изскочи от стаята, без да съзнава, бягаше през най-тихите и напълно безлюдни кътчета на манастира, през коридори и стълбища, на открито, на въздух. Бе се озовал в най-вътрешното убежище на манастира, под аркадата около манастирския двор. Над няколкото зелени лехи ясно и слънчево се издигаше небето, в хладния с каменен полъх въздух откъм подземието се усещаше приятна струя с аромат на рози.
В този час, без да подозира, Нарцис бе направил това, което отдавна беше негова копнежна цел: бе назовал по име демона, от когото бе обладан неговият приятел, бе му го представил. С някои от думите си бе докоснал тайната в сърцето на Голдмунд, тя се бе разразила в неудържима болка. Нарцис дълго броди из манастира и търси приятеля си, но не го намери никъде.
А Голдмунд стоеше под една от тежките извити каменни арки, които водеха от коридора към вътрешната градинка, от колоните на арката с широко отворени очи го гледаха три животински глави на кучета или вълци. Раната го дълбаеше ужасно, без път към светлина, без път към разум. Смъртен страх стягаше гърлото и стомаха му. Неволно, вдигайки глава, той забеляза на един от капителите на колоната три животински глави и мигом му се стори, че трите свирепи глави седят, блещят се и лаят вътре в самия него. — Мигом трябва да умра — усети той с ужас. И веднага след това, треперещ от страх, помисли: „Вече губя разсъдъка си, животинските муцуни ще ме разкъсат.“
Целият в тръпки, Голдмунд се свлече до основата на колоната, болката бе твърде голяма, бе стигнала до краен предел, обгърна го безсилие; с хлътнало лице той потъна в едно копнежно небитие.
Игуменът Даниел бе имал твърде нерадостен ден, днес двама от най-старите монаси бяха дошли при него възбудени, задъхани, обвиняваха се, отново скарани заради прастари дрязги от ревност. Той ги бе слушал прекалено дълго и ги беше предупредил, но безуспешно, а накрая ги бе отпратил с наложено доста сурово наказание, но в сърцето му бе останало чувството, че действието му е напусто. Уморен се беше оттеглил в параклиса на долната църква, бе се молил и неободрен, отново се бе вдигнал. Сега пристъпи в аркадата на манастирския двор, привлечен от лекия повей на розов аромат, за един миг да поеме малко въздух. Там намери да лежи безчувствен на плочите ученика Голдмунд. Огледа го тъжен, изплашен от бледността и угасналостта на иначе толкова хубавото лице на младежа. Не беше добър днешният ден, а сега и това! Опита се да вдигне момчето, но тежестта не му бе по силите. Старият човек въздъхна дълбоко, отиде да повика двама по-млади братя, те да пренесат младежа, изпрати да доведат и отец Анселм, който беше умел лечител. Едновременно нареди да повикат и Нарцис, когото намериха, и той скоро се яви пред игумена.
— Знаеш ли вече? — попита го той.
— За Голдмунд?
— Да, уважаеми отче, току-що чух, че бил болен или претърпял злополука, пренесли го на ръце.
— Да, намерих го в двора при аркадата да лежи, където той всъщност нямаше какво да търси. Не е пострадал, но е в безсъзнание. Това не ми харесва. Струва ми се, че трябва да имаш нещо общо с тази работа или поне да знаеш нещо, нали той ти е най-близък приятел, ето затуй те извиках. Говори.
Нарцис, както винаги с овладяно държане и език, докладва накратко за днешния си разговор с Голдмунд и как той изненадващо бурно въздействал върху него. Игуменът поклати глава не без недоволство.