Когато след дълго време вратата се отвори и влезе игуменът, отецът все още седеше втренчен в лицето на изпадналия в несвяст. Какво мило, младежко, незлобливо лице, а ето че човек седеше редом, трябваше да помогне, но вероятно нямаше да успее. Разбира се, причината можеше да бъде колики, ще нареди да донесат греяно вино, навярно и ревен. Но колкото по-дълго наблюдаваше синкаво-бледото разкривено лице, толкова повече подозрението му се накланяше на друга страна, която внушаваше опасение. Отец Анселм имаше опит. В течение на своя дълъг живот много пъти бе виждал обсебени. Той се колебаеше дори само пред себе си да произнесе подозрението. Щеше да чака и да наблюдава. Но мрачен мислеше: „Ако това клето момче действително е било омагьосано, то виновникът не бива да се търси далеч, нему също няма да му тръгне на добро.“
Игуменът се приближи, огледа болния, внимателно повдигна леко клепача на едното му око.
— Може ли да бъде събуден? — попита той.
— Бих искал още да почакам. Сърцето е здраво. Не бива да пускаме никого при него.
— Има ли опасност?
— Смятам, не. Няма никъде наранявания, никакви следи от удар или падане. Той е в безсъзнание, може би предизвикано от колики. При много силни болки човек губи съзнание. Ако е отравяне, би се появила температура. Не, той ще се свести и ще остане жив.
— Възможно ли е да се дължи на душевното му състояние?
— Не мога да го отрека. Знае ли се нещо? Дали е преживял някакъв ужасен страх? Вест за смърт? Някакъв бурен спор, обида? Тогава всичко би било обяснимо.
— Не знаем това. Погрижете се никой да не бъде допуснат до него. Моля ви, поседете тук, докато се събуди. Ако стане по-зле, извикайте ме, дори и да е през нощта.
Преди да си тръгне, старецът се наведе още веднъж над болния; мислеше за неговия баща, мислеше и за деня, в който това хубаво, ведро, русо момче му бе доведено и как всички изведнъж го обикнаха. И той го наблюдаваше с удоволствие. Но в едно Нарцис действително имаше право: това момче по нищо не приличаше на баща си! Ах, колко много грижи навред, колко непостоянно, недълготрайно е всичко, което вършим! Дали не беше пропуснал нещо относно клетото момче? Дали то бе имало най-подходящият изповедник? Редно ли беше, че тук никой не познава този ученик така добре, както Нарцис? А би ли могъл да му помогне той, който, още послушник, нито беше брат, нито имаше посвещение и чиито мисли и възгледи носеха нещо толкова неприятно надменно, дори враждебно? Бог знае дали и Нарцис отдавна не бе третиран погрешно? Бог знае дали зад маската на послушание не се крие нещо лошо, може би един езичник? А за всичко, което някога би станало от тези двама млади хора, щеше да е съотговорен и той самият.
Когато Голдмунд дойде на себе си, беше тъмно. Почувства главата си празна и замаяна. Усети, че лежи в легло, но не знаеше къде, не размишляваше над това, беше му безразлично. Но къде беше преди? Откъде идваше, от коя чужбина на преживявания? Той бе някъде, много далеч оттук, бе видял нещо, нещо необикновено, нещо прелестно, нещо страховито, а и незабравимо — въпреки това го бе забравил. Къде беше то? Какво се бе появило пред него толкова голямо, толкова болезнено, толкова блажено и отново потънало?
Вслуша се дълбоко в себе си, там, където днес нещо бе закипяло, нещо се бе случило. Но какво бе станало? У него се въртяха и издигаха кълба от хаотични картини, виждаше кучешки глави и долавяше аромат на рози. Колко мъчително му беше! Затвори очи. Колко страшно мъчително! И отново заспа.
Събуди се пак и още в чезненето на бързо изплъзващия се свят на сънищата той видя, намери образа отново и трепна като в болезнена наслада. Видя, бе станал зрящ. Видя нея. Видя едрата, лъчезарната, с пълни цъфтящи устни, с блестящи коси. Видя майка си. Едновременно мислеше, че чува глас: „Ти си забравил своето детство.“ Чий беше този глас? Заслуша се, размисли и откри. Беше на Нарцис. Нарцис ли? В един миг, в някакъв стремителен тласък всичко се появи отново: спомни си. Той вече знаеше. О, майко, майко! Планини от развалини, морета от забрава отстъпиха назад, изчезнаха, с царствени, светлосини очи. Изгубената го гледаше отново, неизказано обичаната.