Омразата подхранваше въображението й.
Размазваше Ришар до неузнаваемост, правеше го на пихтия. Грозен, некадърен, дребен, джудже, невежа, мачо, претенциозен, подлец, крива усмивка, подозрителен, паразит, изпаднал, жалък индивид, наркопласьор…
Потъна в омразата така, както човек поема по път, който го отвежда дълбоко в джунглата. Без никакви задръжки. Олекваше й. Въртеше мачетето и безпощадно кълцаше болката. Омразата се оказа приятен начин да убиваш времето! Хм… Много добре, още, още. Кривоноско, темерут, не знае какво е усмивка, подмишница, воняща на пот, съмнителен тип…
А, за малко да пропусна, лош син! Лош брат! Лош… Завъртя се покрай къщата на битпазара. Успя да дръпне малкия Кристиан за пуловера и да го принуди да проговори. „Ришар, няма го, той далече, много далече“, й каза той, свил устни, верен на даденото обещание да не преминава в лагера на врага.
Крайно време е да се сложи край на тази история, твърдо реши Мартин. Страдам от омраза в много остра форма, ясно. Това си е истинска болест. Трябва да се лекувам, няма място за срам. В края на краищата това чувство е също толкова силно, колкото изпитваното от Христос на кръста или от самураите, когато си правят харакири, само че на техните чувства се гледа като на израз на душевно благородство. Диагнозата е поставена: болна съм от омраза. Занимание като всяко друго, нищо особено.
— Какво правите в момента?
— Мразя.
— Мразите? Кого?
— Един член на семейство Брузини. На пълен работен ден, дори и през уикендите, без почивка. Заниманието си има много предимства.
— Заработвате ли допълнителни часове?
— Да, случва се…
— Плащат ли ви транспортните разходи?
— Да, и това също. Мразя навсякъде, без значение къде се намирам.
Реши отново да направи кубче от омразата, но този път да го изложи на показ. За да го лиши от сили, да го неутрализира и да не може повече да се разлива в унищожителен поток и да залива всичко по пътя си.
Омразата се преобразуваше в гориво. С нея Мартин пълнеше резервоарите си догоре.
Направи на пух и прах всички предишни рекорди по бизнес английски, взе трите нива за два месеца. Преподавателите се почесваха по брадичките, наблюдавайки я; останалите ученици — господа, издокарани с костюми и вратовръзки — се държаха с нея едва ли не сервилно, бяха готови да я назначат в поверените им предприятия.
Израснала. Възвърнала предишната си мощ.
Предишната?
Бях ли способна на такава силна омраза преди?
Отново се върна към детските си години.
Към омразата от детството. Към господин Жили, фермерът, от когото купуваше мляко.
Беше забравила господин Жили… пръста, който мушкаше силно в гащичките й, когато я изпращаха за мляко — толкова се страхуваше, че не се осмеляваше да го спомене. Обикаляше нагоре-надолу, размотаваше се, канчето се блъскаше в краката й, докато най-накрая се решаваше да тръгне към фермата. Той я чакаше, стискаше я между краката си, „както доя кравата“, и я галеше…
Омразата бе започнала да клокочи.
Омразата към родителите й, на които не можеше да разкаже.
Омразата към захарната фабрика. Омразата към работническото гето, в което живееха. Омразата към бедността.
Омразата от това, да не си като другите момичета от класа, да виждаш как майка ти се подчинява, да виждаш сестра си, и тя готова да се подчинява… Омразата към Партията, която ги приспиваше със събранията и приказките за по-добро бъдеще.
Омразата към Ришар обаче затъмняваше всички предишни омрази. Смекчаваше ги. Мартин изпитваше жал към майка си, към Жоел, към баща си, към апартамента, към захарната фабрика…
Смяна на пътниците: всички да слязат, ред е на Ришар, който се качва за голямата обиколка във формата на осмица.
След няколко кръга започна да се отегчава. Желанието да мрази се стопи. Искаше й се да опита нещо друго, иначе щеше да започне да се върти като в омагьосан кръг. Тогава пред очите й проблесна една надежда. Не тъпата, измислена надежда, с която се бе успокоявала цяло лято — той се връща и всичко продължава постарому. Надеждата, която зависи от другия, лъжливата надежда, която ви кара да повярвате в нещо несъществуващо, която ви принуждава да гледате живота през розови очила и ви успива…