Не, надеждата, породена от вярата в себе си. Надеждата, че ще се пребори.
От сега нататък на тази надежда трябва да доказвам, че съществувам, че ме има. Съвсем сама, без някой да отваря вратата и да ми подава ръка, за да вляза в ресторанта, без нечий поглед, който да ме следи, без общоприетата титла „годеница“. Ще му покажа, че съм способна да извърша нещо голямо, достойно за уважение, нещо огромно. Без него. Сама, като гимнастик на трапец, който полита в пространството без обезопасяваща мрежа отдолу. За да отстъпи и прояви уважение към желанието ми да прелетя морета и планини и да кацна в Америка. За да го нокаутирам.
След като изчерпя до дъно натрупаната омраза, след като той се превърне в напълно чужд човек за мен, ще имам сили да се обърна към него: „Хей… Добър ден, как си? Аз съм добре, а ти как я караш?“, и ще му донеса от Ню Йорк старите плочи, които не може да си купи тук, ще му донеса и шарени флагчета за мотора му.
Ще бъда любезна и учтива, разбираща и толерантна, щедра и великодушна.
С една дума, изобщо няма да съм влюбена, изобщо.
Глава 4
След дълги разсъждения Жюлиет реши, че животът няма нищо общо с наученото от родителите, учителите и приказките, с които я приспиваше майка й. Поне така изглеждаше в момента. Възможно бе в бъдеще да открие любовта към ближния, себеотдаването и приказния принц, забързан по стълбището на замъка, за да надене на крачето й кристалната пантофка. Засега обаче не се очертаваше нищо подобно.
Възпитана от родители — дребни буржоа, в затвореното провинциално общество на Питивие, Жюлиет дълго време твърдо бе вярвала, че животът е нещо просто: добрите, лошите, Справедливостта, която винаги надделява, Честността и Добродетелите, които винаги побеждават Злото. Откакто отиде в Париж обаче, бе принудена да признае, че нещата са доста по-сложни. Нерядко трябваше да надникнеш зад привидното, за да откриеш истината. Освен това хората не бяха само лоши или само добри, а представляваха смесица от подлост и доброта. Скъпата на родителите й теория за „почтения вид“ се пукна като сапунен мехур. Почтеният вид на Жан-Франсоа Пенсон, на Режина, на Анри Бишо и Виртел прикриваше една далече по-неблаговидна и жестока истина. Хората са като ръкавиците. Отвън — гладки и безобидни, отвътре — изпълнени със загадки и противоречия.
Подобно на всички, които правят първите си стъпки в живота, Жюлиет стигаше до крайности. Изгубените й илюзии я хвърлиха в бездна от цинизъм. Там, където останалите не виждаха никакви пороци, нито недостатъци, тя предполагаше най-страшното. Реши да бъде цинична със страстната убеденост на човек, стигнал до кардинални решения. Живея в общество, подчинено на закона на размяната, баща ми изисква пълно подчинение срещу месечен чек, общество, в което сексът е разменната монета на Луи и в което Виртел ми предлага значителен хонорар срещу сексуални услуги. В такъв случай влизам в играта и започвам да практикувам размяната.
Разменям секс срещу месечна издръжка.
Жюлиет умишлено стигаше до крайности в разсъжденията си, с цел нюансите да се размият и очевидното заключение да се наложи от само себе си. Ако искаше да остане в Париж, се налагаше да намери източник на доходи. Не желаеше да се отказва от адвокатската кантора, нито от следването. Следователно нуждаеше се от някаква „специална“ работа.
Под Виртел.
Непрекъснато отлагаше момента да му се обади. Упражняваше се да мисли за него като за Едмон, за да не бъде толкова отблъскващо. Магията на името не траеше дълго. Ще легна под скъпия Едмон и… пфу, ужас, гнус! Никога няма да мога да го сторя. Във всеки случай няма да го докосвам. Да прави каквото иска, аз ще оказвам пасивна съпротива. Като истинска проститутка. Казват, че забранявали да ги целуват по устата, да им докосват гърдите и да им развалят прическите. И аз ще поставя същите условия. Проникване и акт, по възможност бърза еякулация. Ще затварям очи и ще мисля за друго.
За чека.
За Луи. Луи…
Виртел.
Набра номера.
Гласът на Изабел бодро изкукурига: „Фирма «Виртел». Добър ден!“. Жюлиет не се представи.
Телефонистката я свърза с Евелин, секретарката на Виртел, която непрекъснато се оплакваше, че не й плащал достатъчно.
— Добър ден, Жюлиет, как сте? Можете да се гордеете със себе си, след договора с Милал сме затрупани с поръчки.