За щастие, в едно дъждовно и мрачно утро, докато се чудеше как да убие времето, нещо го накара да придружи майка си до хълма Валериен на възпоменателна церемония в чест на загиналите в Съпротивата. Синът на госпожа Виртел бе награден посмъртно с кръста на Бойците за освобождението. Майката получи наградата вместо него. Отначало Едмон ужасно се ядоса от всички тези ненужни награди, които нямаше да върнат мъртвите, нито да стоплят сърцата на живите, но скоро се досети колко полезен можеше да се окаже баткото мъченик.
След тържествения ритуал в почит на мъртвите един червендалест мъж на около четирийсет застана пред тях с шапка в ръка. „Клод Морел, с прякор Кондор — представи се той, — ръководех групата, в която беше Жак Виртел.“ След размяната на обичайните баналности за смелостта на покойния и жестокостта на съдбата, разговорът придоби по-практична насоченост. Кондора попита дали може да помогне с нещо на семейството, служило толкова всеотдайно на Франция. Госпожа Виртел благодари, подчертавайки, че не иска нищо за себе си, но с печална физиономия посочи свития младеж, който я държеше под ръка.
Така Едмон постъпи на работа като момче за поръчки при „Братя Моран“, строително предприятие, което не можеше да откаже нищо на Кондора. След Освобождението Кондора унищожи всички договори (но не и копията), които братята бяха сключвали с германците за построяването на системата от укрепления по атлантическото крайбрежие, с цел да пресекат евентуално съюзническо нападение на Европа.
Отначало Едмон, който работеше в отдел „Контрол“, послушно преписваше „заснеманията“, направени от земемера. За разлика от останалите момчета, той се постара бързо да научи термините от документите, които му възлагаха да възпроизведе в двайсет и седем екземпляра. През януари 1948 година земемерът напусна, без да посочи никаква основателна причина, и той зае мястото му. Експедитивен и схватлив, Едмон не се задоволяваше с графиките, описанията и изчисленията, които му поверяваше шефът. Намираше време да обикаля строителните площадки, да поприказва с хората, да почерпи не само клиентите, но и работниците. През 1950 година примами най-добрите служители на фирмата, създаде своя и за начало измъкна под носа на „Братя Моран“ договор за строителство на сгради за кантори, който те смятаха за в кърпа вързан. Естествено, те се опитаха да реагират. Една нощ банда здравеняци нанесоха сериозни щети на строителната площадка на фирмата „Виртел“. На сутринта Едмон звънна на Кондора, който привика по-големия от братята, и работата приключи.
Междувременно Кондора бе избран за кмет на някакво градче в област Турен. Под негово ръководство общинският съвет на бърза ръка одобри куп планове за модернизации и реконструкции, с които Виртел се справи отлично, а данъкоплатците се бръкнаха доста дълбоко. Кондора поздрави протежето си и го запозна с кметове, бивши съратници от Съпротивата, и те като него преминали в политиката. Изгодата беше взаимна. Виртел строеше училища, стадиони, пристанища, местните големци заживяваха в разкошни къщи, обикновено извън общинските граници.
През 1958 година Кондора почина. Виртел плака много на погребението. Утеши го мисълта, че скъпият покойник бе имал достатъчно време и съобразителност да го свърже с всички кметове, депутати и индустриалци от областта, дошли да го изпратят в последния му път.
През 1960-а, на трийсет и четири години, Едмон се ожени за дъщерята на един от тях, Жерар Лосран, кмет и депутат от Лонгьо. Така Жаклин отърва на косъм кукуването на стара мома, на което очевидно я обричаха мазната й рядка косица, дългият й костелив нос и леко изкривеният й гръбнак.
Устните й бяха толкова тънки и стиснати, че когато я видя за пръв път, Едмон Виртел се запита дали не се храни със сламка. Но той така добре се погаждаше с таткото, че взе дъщерята. Продължаваше да върви напред, докато един прекрасен ден през 1966 година направи големия си удар. Благодарение на приятеля си Аршамбо получи голяма част от проекта за застрояване на нова градска част. Веднага прехвърли проекта на създаденото за целта ДОО, претупа работата и обяви несъстоятелност. Разполагаше с достатъчно средства, за да изкупи „Пробетон“, изпаднала в затруднение конкурентна фирма, която доставяше бетон на половината строителни предприятия от областта край Париж. С хитрост и ловко заобикаляйки закона, Едмон Виртел стана силен и богат. И това съвсем не беше краят. Можеше да стигне още по-далече…
Разбира се, имаше още недоизпипани неща тук-там. Липсваше му образование. С разрастването на предприятието се наложи да се заобиколи с млади сътрудници, току-що дипломирани от престижни инженерни училища, преливащи от знания, които му създаваха куп комплекси. За капак жена му, която беше имала достатъчно свободно време да получи лъскаво образование, не му спестяваше забележките си. „Не, скъпи, не се казва Мейгрит, а Магрит. Той е белгийски художник“, безцеремонно го поправи тя една вечер пред всички, когато се бе опитал да блесне, произнасяйки името с предполагаем американски акцент.