— И ти имаш вина, да знаеш — подметна майка й. — Все говориш неща, които ни натъжават. Да не си мислиш, че на баща ти му е приятно, че заминаваш за Америка!
— Ама какви родители сте ми, ако не мога да говоря с вас?
Майка й повдигна рамене и натопи филията си в шокото.
— Винаги си била такава. Все искаш да променяш света. Питам се за какво ли сме си мислили, като сме те правили!
— Може би сте били в разгара на бунта. От вас съм го наследила.
— Знам ли…
— Мамо, на кого приличам? На татко или на теб?
Искаше й се майка й да се разприказва. Да й разкаже за времето, когато е била бебе или вече поотраснало момиченце. Вместо това госпожа Маро стана от масата и отнесе купичката си в мивката, изми съдовете на бърза ръка и каза, бършейки ръце в кърпата:
— Хайде, чака ме работа, трябва да тръгвам. Днес трябва да се регистрирам на пропуска в девет.
Повтори същите жестове като мъжа си. Взе си канчето, метна го през рамо, завърза си забрадката и вдигна яката си.
— Днес май е захладняло.
Мартин я наблюдаваше внимателно. Не знаеше кога щеше да я види пак. Страхът я стисна за гърлото. Дощя й се да се гушне в палтото й.
— Хайде, голямото ми момиче, бъди здрава и се обаждай. Пази се.
— Тейк кеър, както казват американците.
— Какво?
— Нищо.
Майка й здраво я притисна до себе си, потърка двете си бузи в нейните. Мартин усети канчето до корема си, долови мириса на сапун и леката грапавина на яката на палтото. Мамо, мамо.
Майка й се отдръпна.
— И да се обаждаш, чуваш ли?
Тя размаха показалец, сякаш я предупреждаваше да внимава.
— Дадено — обеща Мартин.
— На излизане заключи и остави ключовете при портиера.
— Добре.
— И бъди разумна, вече не си малка.
Мартин кимна.
Не си беше представяла, че раздялата с родителите й е толкова трудна работа.
Целият ден събира и подрежда нещата си, сортираше и слагаше настрана това, което щеше да вземе за там. Бе пуснала транзистора, кулинарната рубрика предлагаше разни рецепти, нервира се и смени станцията, отиде на Европа и докато местеше стрелката по скалата, песента внезапно гръмна в ушите й: „You’ve lost that loving feeling, you’ve lost that loving feeling, you’ve lost that loving feeling, woo, woo…“.
Останала без дъх, Мартин се отпусна на най-близкия стол. Песента на Ришар. Светкавичната усмивка отново се появи и я грабна, стомахът й се сви от болка и тя се помоли тихо: върни се, Ришар, върни се, където и да си. Обичам те, моля те, върни се…
Глава 7
— Моя малка Джулиет, искам да ви кажа колко съм доволна от вас.
— Доволен, господин Фарланд, вие сте от мъжки род.
Фарланд се засмя и седна на края на бюрото й, с ръце в джобовете. Винаги ходеше облечен по един и същ начин: сив костюм, раирана риза с яка с копчета, раирана вратовръзка. Посребрена, късо подстригана коса, сини очи, на кутрето на лявата ръка пръстен с емблемата на университета, който беше завършил, ослепителна усмивка — за която се грижи, така както други мъже се грижат за колите си — и бронзов загар. Истинска ходеща реклама на преуспял петдесетгодишен висш служител. Държи се с нея приятелски, без най-малък намек на двусмислие или на опит за съблазняване. Влюбил се във Франция и се установил да живее в Париж преди две години. Създал международната си адвокатска фирма с още един американец, от белгийски произход, господин Ноблет. Екипът на „Ноблет и Фарланд“ в преобладаващата си част се състои от англичани и американци и Фарланд често идва при Жюлиет, за „да поддържа“ френския си, както твърди. Харесва й как произнася името й: Джулиет.
— Много добре се справяте, да знаете. Беше добра идея да ви взема за стажантка.
— Ще ви върна комплимента: и аз съм много доволна — в женски род — да работя при вас.
Истина си беше. В кантората на Ноблет работата беше динамична и ефикасна, шефовете не ви щипеха по задника и тя научаваше всеки ден по нещо ново. Английският й също се беше ошлайфал, така че се записа в същите курсове като Мартин, но на по-ниско ниво.
— Защо се насочихте към правото, Джулиет?
— За да се обръщат към мен с думата „адвокат“… А вие?
— В деня, в който новото ми електрическо влакче се счупи… бях деветгодишен и се заклех пред себе си да преследвам до дупка мръсника, който ми го беше продал. И да го унищожа.