Нямаше как да разкрие тези подробности на внезапно помръкналия Жан-Мари, затова го погледна и му се примоли с нежен глас:
— Моля те, имай ми доверие. Имам нужда от време. Моля те.
Доближи се до него и докосна устните му с лека и топла целувка.
Нежна целувка на годеница, каза си Жан-Мари. Как боли, когато си влюбен! Не смееше да разпитва за другия или другите, на които Жюлиет посвещаваше вечерите и нощите си. Чакаше тя сама да дойде при него. Повтаряше си, че трябва да се въоръжи с търпение, но господи, имаше дни, в които беше толкова трудно! Когато цяла вечер я беше чувствал до себе си, бе усещал парфюма й, дъха й, наблюдавал бе усърдието й да се учи, да слуша, да разбира, той имаше едно-единствено желание: да я грабне в прегръдките си и да я отнесе далече, да я запази само за себе си.
— Жюлиет…
Тя леко докосна с пръст устните му и поклати отрицателно глава, сякаш искаше да му каже: по-добре да замълчим. Почакай, почакай още малко.
Срещите с Виртел протичаха по един и същи ритуален начин. Доналд Дък се забавляваше, разплут върху канапето Жюлиет, играеше си с него, сгъваше го, разпъваше го, сваляше облегалките за ръце, накланяше напред или назад гърба, лижеше го, блъскаше го със силни тласъци, повреждайки пружините и механизмите. Добре че имам достатъчно съпротивителни сили, иначе лигавият мръсник е напълно способен да прецака непоправимо завидната ми чувственост! От време на време — припомнил си вероятно яростните й негодувания от началото — той вдигаше глава с думите: „А тук, приятно ли ти е?“, сочейки с пръст някоя част от тялото й, която усърдно дърпаше, притискаше или мачкаше. Тя отвръщаше „да, да“, мислейки за друго. Тези сеанси се оказваха по-полезни от йогата или медитацията. Отдаваше се на разсъждения и се вглъбяваше в себе си. Имаше време да направи разбор на деня си, да огледа личните си проблеми, та дори и чуждите.
Семинар на тема „минорно чукане“.
Правеше интересни открития, отнасящи се до собствената й сексуалност. Например разрешаваше на скъпия Едмон да употребява, че и да злоупотребява с половия й орган, с щедрост, граничеща с безразличие, но и дума не можеше да става да му позволи същите волности по отношение на устните и гърдите й, благородни ерогенни зони, запазени изключително за принца от приказките. Той можеше да забие уста, пръсти или пениса си във вагината й, изобщо не й пукаше. Беше нещо там долу, далече от нея. Някъде из Белучистан или Външна Монголия. Това, което не можеше да понася у него, бе как се примъкваше, как протягаше пръсти към зърната на гърдите й, пъхаше език в устата й, докосваше с устни врата й, там, където допирът те кара да настръхваш, усещаше това като насилие над съкровената й интимност. В такива мигове в гърдите й се надигаше гняв. Идваше й да свие колене и да го изрита чак до другия край на стаята. Засега все пак Виртел се задоволяваше с наложения от нея строго парцелиран и ограничаван секс.
След като изчерпаше отвратителните си хватки, той се търкулваше встрани и веднага предлагаше:
— Един джин руми?
За Доналд Дък картите бяха придобили същото значение като любовните палувания. Той ставаше, нахлузваше си гащите, надуваше перки, думкаше войнствено по гръдния си кош, сякаш се готвеше да се хвърли в битка, помпаше мускули, пъхаше пръст в цепката на слипа си, вадеше един ташак, започваше здраво да го масажира, после идваше ред на другия, включваше радиото или телевизора, лапваше една пура, сипваше си един скоч, въздъхваше, удовлетворен от толкова много наслади накуп, попипваше се отново и изваждаше картите.
Жюлиет отбелязваше резултатите и съвсем разбираемо, шмекеруваше. Нямам нищо против да ме прекарва в леглото, но няма да се дам да ме прекарва и на карти. Тя правеше всичко възможно да спечели, но когато съдбата не беше благосклонна към нея, фалшифицираше резултата. Виртел я подозираше, но не се осмеляваше да я обвини открито. Щеше да бъде унизително, дребнаво, сякаш беше дете, което се цупи. Не можеше да си го позволи. Той беше Виртел Великолепни, най-едрият парижки предприемач, кралят на въртележките. Затова само си позволяваше да хвърля по едно бързо и ядовито око на резултатите, да се опитва да изчислява наум, но Жюлиет закриваше листа или бързаше да започне следващата игра, принуждавайки го да се съсредоточи върху картите си. Играта се беше превърнала в разчистване на сметки, двамата действаха в пълно мълчание, погълнати от избраната тактика. Скоро стана така, че прекарваха по-дълго време в игра, отколкото в леглото.