Случваше се Жюлиет да печели, без да прибягва до хитрини. Тогава тя му връчваше листа с резултатите, ликуваща, и той го смачкваше, побеснял. Друг път, когато той печелеше, тя заявяваше: „Готово, пак спечелих“, и късаше листа с бележките, без да му позволи да направи опровержение.
— Не разбирам, нищо не разбирам — повтаряше той, сащисан.
— Ще спечелите следващия път, Едмон — успокояваше го тя с мазен гласец.
Прецакан, прецакан си, чичка, тананикаше си тя наум. На всичко отгоре ти говоря на „ви“, а ти ужасно мразиш и това… Колко опияняващо е чувството да воюваш, да пронижеш врага, да го заковеш, без да му дадеш да гъкне!
Беше й връчил първия чек и тя го занесе в банката, горда, сякаш беше пират, който заравя първата си плячка в някоя пещера. Сюркуф й намигаше дяволито. Човек винаги се бие за това, което му липсва. Печеля мангизи и спасявам честта си.
След като дълго време беше превивала гръб, сега Жюлиет изправяше рамене. Започваше да се оправя сред законите на джунглата и намираше това занимание за доста по-вълнуващо от изтърканите християнски повели да бъдеш добър, щедър и да си подложиш и другата буза, ако те ударят по едната. Щеше да бъде несравнимо по-добре, ако можеше да се разкрие пред някого, да сподели с някого вълнението от тайната си, но не се виждаше как обяснява на Мартин или на Шарло откъде идваха трите хиляди франка на месец, с които живееше. Този втори стаж оставаше забулен в тайна и тя ликуваше в самота.
Главно това помрачаваше радостта.
Глава 8
— А, не, такива не ми минават! Ти шмекеруваш!
Виртел хвърли картите на масата. Белият му халат се разтвори и розовите му тлъсти гънки лъснаха пред очите й. Побеснял, той хвърляше огън и жупел и клатеше глава, невярващ на очите си. Едва се крепеше върху черната кожена възглавничка, която издъхваше под тежестта му, и непрекъснато се поклащаше наляво-надясно, за да запази равновесие.
Ако някой външен човек ги наблюдаваше, скрит в гардероба или зад завесата, щеше да бъде силно озадачен. Двамата пристигаха, поздравяваха се мимоходом, хвърляха се в леглото за един бърз секс, свършваха, сякаш ги гонеха, всеки зает да мисли за това, което ще последва. На Жюлиет й ставаше все по-трудно да подправя резултата, всеки момент рискуваше Виртел да я разкрие. Той хвърляше толкова сили в стремежа си да победи, че започна да страда от силно и продължително главоболие. Пепелниците преливаха от пури, той смучеше и дъвчеше краищата им с настървение.
— Не съм спечелил нито веднъж, откакто започнахме. Само не ми казвай, че е нормално!
Жюлиет събираше картите мълчаливо.
— Бъдете доволен, Едмон, че не играем на пари.
— Като стана дума за пари… Може да се каже, че ти много лесно си изкарваш парите. Никога досега не съм виждал толкова пасивна мадама!
— Естествено, нали влагам цялата си енергия в картите. Не може всички хубости на едно място.
— Да бе, подигравай се, прави се на хитра, мога да ти кажа, че няма да продължи дълго.
Той я дръпна за китката и я принуди да коленичи в краката му.
— Едмон, какво ви прихваща!
— Искам да ми говориш на „ти“, разбра ли?
— Не мога.
— Напротив. Ще ми говориш на „ти“.
— Не.
— Ще го направиш, чуваш ли какво ти казвам?
— Никога.
Вените на слепоочията му се издуха и пръстите му се сключиха около китката й в желязна хватка. Той поклати глава, злобно усмихнат.
— Така, значи, фукаш се, защото правиш шашми на карти, ама в леглото си кръгла нула, моето момиче.
— Нали вие настоявахте, не аз. Пуснете ме, боли ме.
— Като съм те хванал, няма пускане!
Жюлиет се заизвива, опитвайки се да се откопчи, но той я стисна още по-здраво и грабна и другата й ръка.
— Въобразяваш си, че си много силна, а? Презираш ме?
— Вижте какво, Едмон, не може ли да ме пуснете, да седнем удобно и да си поприказваме?
Говореше му с много търпелив тон като на капризно дете и това окончателно го вбеси. Виртел силно ритна крака на малката масичка и притисна Жюлиет до гърдите си.