Выбрать главу

— Край на приказките, край на играта. От сега нататък ще правиш това, за което си тук и за което ти плащам. Ще ми духаш като истинска курва.

Жюлиет го изгледа.

Е, това щеше да й дойде в повече. Да се оставя да я чука, иди-дойди, но да лапне това розово и меко нещо, обрасло с рижи косми, беше направо немислимо. Дори да й предлагаше милиони долари. Опитвам се да не поглеждам към него, когато ме чука, запушвам си носа да не усетя миризмата му, тъй че това със смученето, забрави…

— Лапай!

Той разтвори халата си и тикна главата на Жюлиет между краката си, притисна я с две ръце, заклещи я, нямаше мърдане. Тя се олюля, затвори очи, престана да диша, задърпа се. Не мога, не мога, не съм курва, станала е грешка, връщам трите хиляди франка в банката, това няма да го направя, просто не мога, не мога.

— Смучи, хайде, лапни го!

Той прокара насила члена си по плътно стиснатите й устни, тя погнусено се разтърси.

— Смучи, мръснице, преструвай се, че ти е приятно.

Тя тръсна силно глава, успя да се дръпне, принуждавайки го да я пусне и проплака:

— Не мога. Край, аз бях дотук. Грешката е моя. Край, приключваме.

— Не искаш да ми направиш една свирка?

— Не.

— В такъв случай те изхвърлям, разбираш ли какво ти казвам? Изхвърлям те.

— Не ми пука.

Той се опули насреща й, шашнат. Изкриви уста, ъгълчетата на устните му увиснаха, сякаш се разтекоха, сведе поглед към нагънатия си корем и притвори полите на халата. Дори той не харесва тялото си, каза си Жюлиет.

Виртел се отпусна, спихна се на кожената възглавница, безмълвен, отпуснал ръце в скута си.

— Не ми се сърдете, наистина се нуждаех от пари, а не исках да моля родителите ми. Нали разбирате. Скарахме се и не желаех те да ми плащат наема.

— Подай ми панталона, да ти напиша чека.

Тя му донесе чековата книжка. Не искаше да проявява любопитство, да надзърта, за да види цифрата. Нямаше да го стори пред него. Ще го пъхне в джоба си и ще го види чак когато излезе на улицата. Може да се опита да ме унижи отново, кой знае. Тя прибра чека, без да го погледне, и започна да се облича.

След като се приготви, се обърна към него. Той не беше мръднал от кожената възглавница, разкрачил крака като дебеланкото от рекламата на гумите „Мишлен“. Жюлиет понечи да му подаде ръка. Той се извърна.

— Махай се!

— …

— Изчезвай!

Като минаваше покрай кухнята, забеляза, че хладилникът свети — беше отворен, и без да се замисли, отиде да го затвори. Вътре имаше три бутилки шампанско. Взе едната.

Ще си я изпият двамата с Луи.

Никак не е странно, че хората се отнасят с презрение към секса, разсъждаваше Жюлиет, крачейки по улицата с бутилката шампанско в дълбокия джоб на дългото си палто, някои от тях го правят толкова зле. Претупаният секс с Виртел няма нищо общо с любенето, на което се наслаждаваме двамата с Луи. Предполагам, че повечето хора се любят като мен със скъпия Едмон, колкото да се разпишат. Две тела едно върху друго. Без любовна игра, без очакване, без „стоп-по-нататък-не-може“, или „твоя-съм-прави-с-мен-каквото-пожелаеш“. Това обяснява защо толкова ненавиждат удоволствието и говорят за чукане и гол секс, изкривили отвратено устни.

Край. Кошмарът с Виртел приключи. Защо ли изобщо се съгласих?

Сякаш някой друг действаше вместо мен. Не ме бива за проститутка, определено. За да си такава, трябва да имаш много лошо мнение за себе си или пък да ти е все тая.

Изкачи стълбите на бегом, вземаше по две-три стъпала наведнъж.

Видя под вратата лъч светлина. Луи й беше казал, че вечерта ще си бъде вкъщи, щял да работи. Натисна звънеца. Изчака. Пак позвъни.

Най-накрая чу стъпки, които се приближаваха към вратата, и гласа на Луи:

— Кой звъни?

— Аз съм — отговори Жюлиет.

Той направи кратка пауза, преди да отговори:

— Може ли да минеш след четвърт час, точно сега съм в банята и…

Истината я прониза като нож. Облегна се на вратата, притиснала бутилката до гърдите си. Ще речеш, че идвам да го виждам специално, за да си причинявам страдания.

— Не. Ще стоя тук, докато ми отвориш.

Някакъв женски глас попита:

— Какво става? Идваш ли, Луи?

Луи изруга. Сигурно се беше върнал в стаята, защото Жюлиет дочу шум от заглъхващи стъпки, след което той отново се върна.