— Нямам пари да се прибера вкъщи, той ми каза, че мога да спя при него, и си направих сметка от тук да отида направо на работа. Какъв мръсник! Ти ли си му гаджето?
— Бившето.
— Много си смела или си падаш мазо.
Права е, каза си Жюлиет, аз съм мазохистка. Има един мъж, който е отворил сърцето си за мен и ми въздейства благотворно, но аз пет пари не давам за него. Има и един друг, на когото не му пука за мен и ме отбягва, а аз продължавам да се вкопчвам в него.
— Вземи — каза тя на Аниес, подавайки й една банкнота от петдесет франка.
Момичето се изсекна и благодари.
— Какъв мръсник! — повтори то, сгъна банкнотата и я мушна в сутиена си.
— Да отворим бутилката? — предложи Жюлиет, изваждайки шампанското от джоба си.
Момичето се засмя.
— Какъв беше поводът?
— Току-що бях извоювала голяма победа над себе си. Бях казала не.
— Аха…
— „Не“ на Едмон, а сега вече „не“ и на Луи Гаяр.
— „Не“ на Едмон и „не“ на Луи Гаяр — повтори мадамата.
Двете отпиха направо от бутилката, после продължиха да си я подават една на друга. Шампанското беше хладко. Мехурчетата ги гъделичкаха в носовете и двете не закъсняха да се разкискат.
— То и аз си падам само по мръсници — отбеляза Аниес. — Достатъчно е някой пич да се държи мило с мен, за да хукна подире му. Я ми кажи, какво ще направиш, ако Луи ти каже, че те обича?
Жюлиет прихна.
— Не мога да си го представя. Звучи ми като научна фантастика.
— Щото аз съм си такава, само мръсниците ме възбуждат — заяви Аниес, отпивайки солидна глътка от шампанското.
Жюлиет отпи на свой ред и се оригна силно.
— Аз пък вече реших, от сега нататък нещата ще се променят.
Глава 9
Петте приятелки посрещнаха Коледа в апартамента на улица „Плант“. „Също като дъщерите на пастор Марч“, коментира Жюлиет, припомняйки си романа „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът. Шарло беше единственият представител на мъжкото съсловие. Беше сложил коледната елха насред хола и Мартин и Жюлиет захванаха да я украсяват. Унгрун и Режина шетаха в кухнята, Бенедикт подреждаше масата, разхвърляйки тук-там чимширени клонки върху луксозната брокатена покривка, която Шарло бе донесъл за случая. Наследство от някой от браковете му, вече не си спомнял кой точно, обясняваше той, третият или четвъртият…
— Не е честно — заяви Режина, — Шарло е бил женен цели пет пъти, а аз нито веднъж.
— Омъжи се за мен — намигна й Шарло и я погали по дупето.
— Шарло! — възкликна с негодувание Жюлиет. — Дръж се прилично.
Шарло й беше приятел и не й харесваше да гледа как Режина фамилиарничи с него.
— Ама че силно чувство за собственост имаш, драга ми приятелко! — отбеляза Мартин. — Остави ги да се забавляват.
— Шарло си е мой. Не понасям да ми свиват нещата!
— Шарло не е на никого. Я ми подай една топка, ревнивке!
— Ти никога ли не си проявявала ревност?
— Досега не ми се е случвало, поне не и по отношение на приятелите ми.
— А на мен непрекъснато ми се случва.
— Само не ми казвай, че ревнуваш и от мен.
— Естествено, че ревнувам и от теб, и от Бенедикт. Но само когато не се чувствам добре, признавам си. Нали няма да ме издадеш?
Жюлиет искаше Мартин да се закълне и да плюне.
— Не ме карай да плюя по паркета!
— Съвсем лекичко.
— Отвратителна си!
— Не искаш да се закълнеш?
— Напротив… ей сега, веднага.
Мартин протегна ръка и цвръкна тънка струйка плюнка във въздуха.
— А пуйката с кестените? Да слагаме ли сметана? — провикнаха се от прага на кухнята Унгрун и Режина.
Мартин и Жюлиет им отговориха с жест, че си нямат понятие. С категоричен тон Бенедикт заяви, че не се слага сметана.
— Колко още ще носи зъбна шина Унгрун? — попита Жюлиет. — С тази метална пластинка точно отпред ще й бъде трудно да привлича кандидати за целувки.
— Докато не постигне идеалния ляв три-четвърти профил. Красотата иска жертви.
Унгрун беше тъжна. Преди две седмици годеникът й се бе обадил да я предупреди, че няма да може да дойде за Коледа. В магазина било пълна лудница в навечерието на празниците. Тя пък беше по средата на сериозни преговори с „Рисил“. Искаше да стане рекламното лице на козметичната фирма и директорката на агенцията й я помоли да остане в Париж. Пет милиона, за да представлява в продължение на една година във всички магазини на веригата „Монопри“ и „Призюник“ красавицата на марката „Рисил“: преливаща от здраве спортистка, с ослепителна усмивка (именно заради това носеше зъбната шина), която мига с кадифени мигли.