— Знаех си, че там има някой, знаех си.
Той сви рамене и поклати глава.
— Никой няма, писна ми, отивам да си легна.
Тя реши да се увери. Отвори рязко вратата на кухнята и се озова очи в очи с един папагал. Шарен един такъв, червен, зелен, жълт, виолетов, който също се стресна и кацна върху кафеварката. Наклони глава на една страна и се приготви за раздумка.
— Луи Гаяр, мръсник, Луи Гаяр, мръсник — повтаряше той, накокошинен, изпружил врат, от висотата на капака на кафеварката.
Жюлиет се върна в стаята при Луи.
— Това пък какво е?
— Папагал, нали виждаш.
— Познава ли те?
— Да. От много отдавна. Прекарвах по цели нощи до него, опитвайки се да го науча да говори, но напразно. Или е бил много малък, или аз не съм проявил достатъчно упоритост.
— Но откъде се взе?
— Донесе ми го едно момченце за Коледа. Едва го познах. Каза ми „господине“, аз пък му говорих на „вие“, след което то си плю на петите, сякаш бях самият дявол.
— Нищо не разбирам — измърмори Жюлиет.
— Бях женен, Жюлиет. Впрочем все още съм, имам две деца, които живеят с майка си в Понсе сюр Лоар. На съвестта ми тежат три нещастни човешки съдби. Елизабет трябва да е изпаднала в ужасно окаяно положение, за да научи папагала на тези думи. Казвам го, защото я познавам, изобщо не е в нейния стил. Тя е много мил човек.
Сега пък Елизабет! Тази пък откъде се пръкна, недоумяваше Жюлиет.
— Получи се ужасна каша, страхотна каша… Просто защото бях влюбен и исках да имам всичко: и любов, и удобен живот. Вечната история. Човек затова е човек, за да направи своя избор. Жена ми, която ме възбуждаше, когато се срещахме тайно вечер в плевнята, започна да ми досажда след шест месеца, прекарани в едно легло.
Жюлиет гледаше Луи и не можеше да повярва на очите си. Нямаше да е толкова шашната, ако откриеше, че не е дъщеря на семейство Тюил, а на тонкинската наложница на някой марокански паша.
Луи женен…
Луи татко…
Да бе, как ли не! Все едно да й кажат, че президентът Помпиду е травестит и ловува в Булонския лес, или че папата е взел LSD, за да си уреди среща с Господ.
Луи женен…
И ето че Луи ненадейно започна да се смалява, да се отдалечава, докато се превърна в мъничка точица. Един съвършено непознат мъж. Жюлиет не знаеше да се смее ли, да плаче ли.
— Ти си женен? Ти!
— Да, но имам извинение. Бях млад и глупав.
Тя трескаво го заразпитва. Заля го с дъжд от въпроси в стремежа си да си върне мъжа, чийто образ се размиваше в далечината.
Той се отпусна, разприказва се. За училището, за покритата част на училищния двор, за недъгавия крак на майка си, за спестяванията на баща си, за розовите бедра на Елизабет, пътуването до Париж, завръщането, децата, отлетялото желание, отегчението, омразата, заминаването.
Жюлиет чувстваше, че Луи говори истината. Не преиграваше, не се опитваше да се изкара положителен герой и точно тази неподправеност и откровеност я объркваха. Бе раздвоена между комичното — Луи, дребен провинциален даскал с жена и две деца, с татко и куца майка, и раздиращата, непоносима болка — влюбеният Луи е казал официално „да“ на друга пред господин кмета, направил й е две деца, шепнал й е любовни думички, притискал я е в обятията си, нежно усмихнат. Все неща, които повече не желаеше да прави.
— Затова — заключи той — не искам да повтаряш моята грешка. Бракът не решава нищо, не е никакъв изход. Изправяш се с твоите проблеми пред олтара и някакъв мъж, облечен в черно, ги благословя. Обръщаш гръб и поемаш с тях на рамо. Не се омъжвай. Какво толкова ти харесва в този Низо?
— Той е много свестен.
— Ти също си много свястна, Жюлиет. Ти си много добър човек.
— Защо досега не ми го каза нито веднъж — кресна тя. — Нито веднъж!
— Не съм ти го казвал, но си го мислех, не ми излизаше от ума. Досега замисляла ли си се защо ходех сутрин да ти купувам кроасани? Защо се трепех да ремонтирам къщата ти? Майната ви, непрекъснато трябва да ви се обяснява всичко.
— В някои случаи е добре да си го кажеш… Жан-Мари например, когато говори за мен, ме кара да се чувствам невероятна, единствена на света. С теб бях само парче за чукане.
— Харесва ти как той те вижда, приятно ти е да се оглеждаш в неговите очи. А ти, ти как виждаш Жан-Мари?
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
Жюлиет беше изключила.