След туй пристигна съобщението за сватбата на Режина Вюрст и Шарл Милал, отпразнувана в най-тесен семеен кръг. Мартин едва не се задави с поничката си. Пътуваше в метрото. Едно голямо парче заседна в гърлото й, едва успя да го изплюе.
Някои известия бяха поръбени в черно. Естел, по-голямата сестра на Бенедикт, бе загинала при пътна катастрофа. Матилд й написа писъмце, в което споделяше мъката си и добавяше едно странно изречение: животът трябвало спешно да се живее.
Новопристигналото известие очевидно беше радостно, пликът не беше обрамчен в черно.
Тя пъхна ключа в ключалката на вратата на апартамент Ф11 и чу един остър глас да я вика:
— Мати, Мати!
— Да, госпожо Хауъл, ей сега идвам. Метрото имаше закъснение. Съжалявам.
Изгуби половин час да чака Клиф, а той така и не се появи. Ужким щяха да говорят за някакво бачкане в рекламна агенция. След две години специалност „графичен дизайн“ искаше да започне да прилага на практика придобитите знания, пък и да изкарва по някоя и друга пара.
— Хъни и Шугър едва устискват, веднага ги изведете!
Разхождаше двата пулела на госпожа Хауъл три пъти на ден срещу храна и квартира. Госпожата я беше подслонила в малко апартаментче на същия етаж, на който беше нейното жилище.
— Веднага отивам: Хъни, Шугър!
Двата пудела скочиха от дантелените си възглавници и я посрещнаха с весели подскоци.
— Леко, леко, не се пререждайте — успокояваше ги тя на френски, докато им слагаше каишките.
Грабна плика и го пъхна в джоба си. Щеше да го отвори по време на разходката.
Старата дама не беше мръднала от канапето във фоайето.
Разтвореният пеньоар откриваше белите й сбръчкани крака, кожата й беше толкова изсушена, че се лющеше. Защо ли изобщо гледам натам, си каза Мартин и я подмина, извръщайки глава.
— Пст…
Тя се обърна.
Старата дама я викаше с пръст.
— Бихте ли могли да ми купите един сандвич с пиле? Гладна съм — обясни тя, подавайки й един долар.
Мартин се огледа. Уолтър не се виждаше никакъв. Хвърли поглед на часовника си. Тази вечер беше на женско събрание. Трябваше да побърза.
— Окей — кимна Мартин и мушна банкнотата в джоба си.
Госпожа Хауъл не е наред. Как е възможно да остави майка си да стигне до това състояние. Няма да е зле да й отделя повече внимание, вместо да се грижи с такава всеотдайност за кучетата си.
Хъни и Шугър я повлякоха към единственото дърво на улицата. Имаше още едно малко по-нататък, на ъгъла на „Медисън“ и 76-а улица, но отиваха дотам само сутрин по време на голямата разходка.
Тазвечерното събрание у Пати щеше да е посветено на „женското осъзнаване“ и на основите на феминизма. На тези събирания жените една след друга вземаха думата и разкриваха случаи на експлоатация, изнасилвания, сексуален тормоз. Припомняха си моменти, в които са се оказвали жертви на несправедливи началници, на родители-насилници.
В хода на разказите едни избухваха в сълзи, други стояха вцепенени, втренчили поглед пред себе си, сякаш отново преживяваха кошмара. В началото Мартин изпитваше неудобство от всички тях за това, че изваждаха на показ най-интимни подробности от живота си. Дълго се колеба, преди да направи решителната крачка. Когато най-накрая се престраши, в съзнанието й изплува историята с краваря и заедно с нея омразата към него и към подрънкващото канче, с което я пращаха да купува мляко.
Вече почти не се сещаше за Ришар.
През първите месеци от живота си в Ню Йорк го уви в саван от мълчание. Скрито от всички мълчание, което я имунизираше срещу агресията на огромния град и й вдъхваше смелост. Съзнаваше, че страданието й помага. Не й пукаше, че няма пукната пара, че не си показва носа от студентското градче, че живее в стая без прозорец и дели апартамента с четири студентки, с които няма какво да си каже, че прекарва края на седмицата пред телевизора, тъпчейки се със сладки и фъстъчено масло. Вълнуваше се единствено от лекциите, от предизвикателството да се изразява на английски, от трудното и бавно приспособяване към чуждата култура и непознатото общество. Наложи се да си изработи нови ориентири, да привикне към друга метрична система, друг шампоан, друг вид закуска, друг начин на поздравяване. Името Кон-Бендит и марката разтворимо шоко „Бананиа“ не говореха нищо на състудентите й. Шегите й не разсмиваха никого, освен нея, слушателите посрещаха дългите й объркани обяснения на дървения й английски с неразбиращи, безизразни физиономии.